Никой не може да живее в самота, никой не може да продължи живота си, ако съвестта му е гузна. Докато сме живи, съзнателно или не, нараняваме хора. Грешни идваме на тая земя, но с дните разбираме смисъла на опрощението.
Днес е Архангелова задушница. В храмовете се изнасят заупокойни свети литургии, на гробовете се правят панахиди за спасение на душите, „отминали от тоя свят“. Като добри християни, посещаваме гробовете на близките си, за да ги почистим и прекадим, да ги прелеем с вода и вино, да запалим свещ и да раздадем жито, хляб, почитайки паметта на хора, които сме обичали и които не можем да прежалим в сърцето си. Раздаваме агнешко, пилешко, дребни сладки, бонбони, плодове, вафли, бисквити.
Само времето има привилегията да забравя. Ако човек обрича на забрава своето минало и онези, които са го обичали, той само съществува. Животът изисква памет. Затова днес в купата със скромните лакомства е и надеждата, че входът на Царството небесно в невидимия свят – на рая, е отворен. Затова са всичките молитви.
На Архангеловден всички се молим усърдно, за да освободим душите си от оковите на неканените нашественици като завист, злоба, жестокост и ненавист. Очистим ли себе си от лошото, напусналите този свят със сигурност ще се усмихнат отвъд.
Спомняте ли си разказа „Задушница“ на Елин Пелин? В него църковният празник на мъртвите служи за фон на действието. Елин Пелин внушава идеята, че живите почти не живеят, а просто съществуват в тази грешна земя. Разказвачът набляга на факта, че българинът не обича самотата. Това става причина Станчо и Стоилка да се съберат в едно семейство, да обединят „неволите си и децата си” и заедно да посрещат житейските проблеми и дребните радости в сивото ежедневие на живота. Хората не могат да живеят без да се обичат. Любовта им дава сили да понасят по-леко несгодите.
Докато сме живи, всички намираме начин да оцеляваме. Добротата и смирението ни карат да усещаме, че живеем.
Нека Бог прибере душите на всички покойници, а на нас, живите – да прости, ако може.
Добромир Банев
Снимка: „Задушница“, художник Пенчо Георгиев, 1927 г.
ARTday.bg
