Стихотворение от Биляна Попова
Тя е жена, различна от другите.
Дарена с обич, даже в повече.
Другите имат живот по очакване.
Тя може да почне утре отново.
Въпреки тая любов ѝ е хладно.
Даже когато ѝ носят палтото.
В тия очи – черупки от орех,
има няколко свои живота.
Все си остават с неясното чувство
дали я докосват с думи след среща.
Но е напразно – тя не допуска
да разберат от какво ѝ е тежко.
Такава жена един път обича.
После – мечтае, закриля, прегръща…
Наказва със всеотдайност.
Първо себе си, после и другите.
Без да има илюзии, че ще е същото.
Биляна Попова
ARTday.bg