Очите, които още дълго ще помня

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Добромир Банев за малките жестове, които ни правят големи хора

Той е от онези старци, които в повечето случаи отминаваме незабелязано. Осемдесет-осемдесет и пет годишен. Обут е с плетени обувки в студения дъжд. Само локвите са му приятели.

Непридирчив е към времето. За него то отдавна няма значение.

Възпитано моли за една цигара, превит на две в студения ноемврийски следобед. Гледа ме с очи, от които струи нежност. В погледа му няма тъга, няма умора, няма упреци.

В треперещата си ръка стиска 20 стотинки, които ми подава, защото е научен, че всичко в този живот има цена. Иска да си плати за цигарата. Не е свикнал да бъде длъжник някому.

Докато го наблюдавам, животът му сякаш минава на забавен каданс. Този стар мъж се е влюбвал, обичал е, трудил се е. Вероятно има деца, които са вглъбени в оцеляването си. Вероятно няма деца и съществува в самота, която изпълва сърцето му със спомени. Често хубавите спомени от младостта са най-добрият ни придружител.

Достойнството, което се чете в очите му, отрезвява.

Хората на трамвайната спирка се чудят какво си говорим. Гледат ни с любопитството на котки. Те не знаят, че мълчейки, ние споделяме личните си истории. Те не помнят, че не е необходимо да изразходиш безплатните си минути по телефона, за да има какво да кажеш в действителност.

Живеем във време, когато средствата за комуникиране помежду ни стават повече, но думите губят значение.

Често мълчанието с друг опиянява. Самотата, с която разполага този възрастен мъж, е завидна. Малцина са избрани да я притежават. Самодостатъчност, която те кара някак да се смалиш, да изчезнеш за миг от гръбнака на сивия булевард, обещаващ следващия трамвай…

Животът е изпитание. Някои го приемат твърде сериозно, други посрещат и изпращат дните му с ентусиазма на дете. Всичко е в нашите ръце.

Малките жестове ни правят големи хора.

Трамваят идва. Аз потеглям по пътя към дома, докато силуетът на едно остаряло момче се отдалечава все повече и повече. Още виждам очите му. Още дълго ще ги помня.

Добромир Банев

Следвайте авторската страница на писателя във фейсбук, като кликнете ТУК:

Заглавна снимка: Валентин Иванов-sValio

ARTday.bg

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Вечната любовна мъка

"С удоволствие бих ѝ звъннал, но се насилвах да не го правя. Не исках и да мисля толкова много за нея. Исках да я...

Антон Страшимиров: Разкрийте сърцата и душите си за обич!

Антон Тодоров Страшимиров е роден на 15 юни 1872 година в град Варна. От юношески години, благодарение на брат си Димитър Страшимиров, започнал да...

(Не)видимо доволни

Днес (по стар стил) е Видовден. На кого не се е случвало да бъде разочарован, наранен или пренебрегнат… Като човешки същества, освен радостта и...

Писма на любовта

“Бе го пуснал в пощенската кутия, без много да му мисли, и когато се усети, вече бе станало късно да си го вземе обратно....

В Левски започват Празниците на изкуствата „Парцалев 2024“

В Левски днес започват традиционните Празници на изкуствата "Парцалев 2024", посветени на известния български актьор Георги Парцалев. Това съобщи Любка Христова от общинската администрация. Началото...