Стихотворение от Калин Донков, който днес навърши 77
МЕЛОДИЯ ДЕКЕМВРИ
Есента ни ограби. Есента ни остави без нищо.
Календарът предлага единствено здрач занапред.
И една самота – като облачно пусто летище.
Без да носим багаж. Без да имаме в джоба билет.
Безопасната жажда за музика тежко възкръсва.
Хоризонтът издишва презрителен сив неуют.
А в света, преизпълнен от близкото наше отсъствие,
равномерните перки на времето скърцат от студ.
От забравени лампи потича снегът вертикално.
Градовете примигват на хляба под погледа мек.
А една самота! Като нощна безлюдна чакалня.
И от всяко търпение сам се отрича човек.
На съдбата във подгъва няма зашита монета.
И щастливият случай отстъпва по свойте следи.
Да затегнем колана, душа – и да вървим на небето,
откъдето през лятото скочиха всички звезди…
Снимка: bnr.bg
Калин Донков
ARTday.bg
