На езика на билките е написана дебютната книга „Към тъмнината“ на чешката писателка
АНА БОЛАВА изникна буквално за една нощ на чешката литературна сцена – за един летен порой, както става и с билките в книгата й „Към тъмнината“ (издание на „Пресей“, превод Деница Проданова).
Юни е най-хубавият месец в годината, казва главната й героиня, но въпреки това вместо щастие, по-често изживява разочарования. Хубавите моменти пък се заменят с тъга.
Книгата е хипнотична с всяка своя страница – проследявайки съдбата на една билкарка. „Към тъмнината“ е чуден и омаен разказ за живот в лоното на природата, но също и за човешката самота. Защото когато говориш езика на билките, този на хората се превръща в неразбираем.
Билките са навсякъде по страниците на „Към тъмнината“, точно те превръщат романа в необикновен. Главен герой са поне колкото Анна – жената, която губи все повече човешкия си образ и се превръща в самовила. Но нима самовилите страдат толкова болезнено?
„Към тъмнината“ пристрастява като свежото ухание на липовия цвят, държи те здраво като листата на живовляка, тежи, докато не обърнеш и последната й страница, като орехови листа. Енциклопедия на природата е, но и на човешката душа. А тъмнината в нея е много, неизбродима, неизбежна…
Зад псевдонима Ана Болава всъщност стои 37-годишната сега Бохумила Адамова. Когато книгата й се появява в книжарниците, тя на практика е неизвестна – само с една стихосбирка зад гърба си. Но читателите бързо превръщат „Към тъмнината“ в истински хит. После идва ред на наградите… Книгата печели престижния приз „Магнезия Литера“ и се превръща в най-добрия роман на 2016-а.
… а когато късно вечерта оставите настрана „Към тъмнината“, ще дочуете като главната героиня как билките оживяват. Но за нея залогът ще е на живот и смърт. Защото разпознаеш ли гласа им, пътуването към тъмнината вече е започнало. А връщане в света на хората няма.
„Към тъмнината“ в билки и думи
„Истински обичащият да събира билки е различен!“
„Как разбират растенията кога да разцъфнат, всяка година по едно и също време. Невероятно е и дори на моите години не го схващам.“
„Накратко казано, лопенът се отваря само пред избрана душа. Макар да го прави всеки ден, не се оставя да бъде наблюдаван. Тайнствен процес, незабележим миг.
„Днес душата ми е пълна с вълшебства и дребната лошотия не може да ми навреди.“
„Когато трябва, мога да съм самовила, която е толкова лека, че не оставя следи.“
„Свети Йоан ме спасява и този път. Само мисълта за него е в състояние да лекува.“
„Кой днес може да се облича в късчета мъгла и да ухае на утринна зора?“
„Колкото повече се потапям в тъмнината, толкова по-спокойна съм.“
„А може би това не е краят, а просто началото…“
ARTday.bg
