Анжела Димчева, „Мечтата е затвор на връх” – цикъл стихове
Пропаст
Забърквам прах и вяра –
не се получава любов.
Отливам амброзия в лекарство –
не се получава спасение.
Покривам думите с глазура –
не се получава отговор.
Измивам тялото си с лунен лъч –
не се получава симфония.
Размествам рибите и птиците –
не се получава езерно небе.
Премервам мълчанието и виковете –
не се получава прегръдка.
Така е, защото в буркана завист
взаимно се хранят зли плевели –
и от тяхната сладка отрова
заспивам тихо в пропастта.
Сцена от локва
В локвата кал заблестява
само едно ценно нещо –
слънчевото отражение на лицето ти.
Пипалата на раздялата го оплитат,
крясък на врани ме ослепява,
вървя в тресавището на съмнението
и не се обръщам – буря нашепва страх.
Това не е кал, а сън от бъдещето.
Гадателка не ми трябва,
за да счупя кристалната измама –
животът не е материя,
а духът все повече ни предава,
каменно небе се свлича,
думите треперят още по-голи,
а обратната страна на душата
никога няма да намери
своето истинско тяло,
без да дублира себе си
в последната дъждовна сълза
от измислицата любов.
Шал
Все някога
надеждата възкръсва –
от пепелта пониква билка.
И само миг
преди да мръкне,
отваря се врата наблизо…
Трепери моята ръка от вяра,
че пътят общ е,
но различен.
Животът – кратък като вятър –
чертае в облака поличба.
В кристалите на моята илюзия
дъждът и виното говорят
и в шепота им –
страстна клюка –
играта на любов е болест.
Но егото живее като призрак –
нощта танцува трети валс.
А моята надежда –
сякаш изстрел,
разсича слънчевия шал…
_____________________
Анжела Димчева (1963, София) е писател, журналист, литературен критик. Завършила е бълг. филология и анг. език в СУ (1987). Работила е като преводач, филолог, издател, редактор във в. „Словото днес“ (2008-2012), отг. ред. на сп. „Световете“ (2011-2012). Докторант по наукознание в УниБИТ, член на Упр. съвет на фондация „Българско слово“. Член е на: СБП, СБЖ, Българската секция на PEN, Асоциацията на софийските писатели. Има над 1000 публикации в 30 издания. Автор на 7 книги: стихосб. „Предспомен“ (1989), „Температура на духа“ (1996), „Сезони на душата“ (2009), „Сезони душi“ (Украйна, 2014), „Крехка суета“ (2013, 2016); „Игли в съня“ (Фрагменти, билингва, Украйна, 2017) и на сборника от статии „И критиката е любов“ (2013). Стиховете ѝ са преведени на английски, руски, украински, немски, италиански, испански, шведски, сръбски, полски, турски, гръцки и арабски език. Носителка е на национални и международни награди за поезия. Удостоена е с Първа награда „Свищовски лозници“ (2011), Втора награда „Биньо Иванов“ (2012), Златен медал „М. Ю. Лермонтов“ (2014, Москва), Специалната награда от ХХІІІ Международен конкурс за поезия в Триуджо (Италия, 2014), „Златно перо“ на СБЖ за публикациите във в. „Труд“ (2016), Наградата на Столичната библиотека за журналистика (2017), Втора награда „В полите на Витоша“ (2018).
ARTday.bg
