Животът винаги е добро начало. Откриваме красотата в него постепенно – както се засилва удоволствието ни след първата хапка сладолед. Услажда се повече с всяко следващо изхрупване на вафлената фунийка…
Когато си минал 50-те, гледаш на живота с други очи. Помъдряването е дълъг процес.
Опитът се трупа с годините – разочарованията ни правят по-силни, а миговете на радост зареждат очакванията с повече оптимизъм. Докато си млад, морето е до колене, любовта ти се полага по презумпция, а светът на възрастните ти е толкова чужд, колкото темата за ядрената енергетика. Това е не само неукоримо, но е напълно естествено. Чистотата на природата и енергийната обезпеченост на планетата са по-близки като въпроси на средната възраст.
От позицията на моите 56 научих няколко много важни неща. Приятелството може да бъде доживот, но в никакъв случай на всяка цена. Обикновено не можем да се сърдим на онези, които ни нараняват и оставят тъгата след себе си. Човешката същност е странна и голяма част от нея не се поддава на анализ, въпреки дебелите книги на Фройд и Юнг.
Често правим неща, за които искрено съжаляваме, но понякога трябва да постъпваме с убеждението, че честта и достойнството не се купуват с пари. От магазина можеш да си купиш дъвка, но не и съвест. Приятелският кръг се стеснява също толкова естествено, колкото се разширява вселената.
Прошката се дава, ако другият има сърце да я приеме.
Любовта не е просто дума. Като човек, който борави с думите, аз знам каква енергия носят те.
Познавам възхода на гласните и съскащия звук на съгласни, които бързо могат да те приземят на земята. Нищо не е в състояние да победи гравитацията. С времето разбираш, че любовта е действие – ако е истинска, винаги е двупосочна. Останалото е илюзия за любов.
А илюзиите нямат нищо общо с мечтите.
Да си мил и любезен, не е проява на благородство.
Да очакваш комплименти за това, че постъпваш правилно, е снобско и глупаво.
Вярвам, че наистина е нужно да минат години, за да осъзнаем колко е важно да проявяваме човешкото у себе си. От животните ни отличава разумът, по инстинктите не се различаваме от тях.
Може и да сме щастлива прищявка на природата, но знам че в съзерцанието на идеалната красота винаги има болка. Същото е със сладоледа – ако прекалим с количеството, последиците за тялото не са никак приятни.
Трагично е да бъдем безразлични. Безразличието е имитация на съществуване в свят, който винаги има с какво да ни изненадва.
Да си простим за всичко от сърце. Благодарността на другия винаги се връща стократно, а добротата в нас със сигурност ще ни направи още по-красиви.
Снимка: Валентин Иванов
ARTday.bg
