Актрисата изпълнява запомняща се роля в „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ на сцената на Народния Театър
Снощи се състоя премиерата на „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“, а довечера е следващото представление на сцената на Народния театър. Сценографията на спектакъла е на Свила Величкова, а музиката – на Асен Аврамов. Драматург е Мирела Иванова, режисурата – на Бина Харалампиева.
„Когато гръм удари, как ехото заглъхва“, втората по хронологичност пиеса на Пейо Яворов, има драматична история. По време на генералната репетиция на пиесата за премиерата на 17 септември 1912 е обявена мобилизация за Балканската война, възвестява я актьорът Атанас Кирчев, убит по-късно на фронта. Затова и представлението се изиграва за първи път година по-късно – на 12 октомври 1913. Режисьор е Павел Ивановски, а в ролите се изпълняват от Сава Огнянов, Елена Снежина, Кръстьо Сарафов, Вера Игнатиева и Васил Кирков.
Месец и половина след премиерата в къщата на улица „Раковски“ отекват двата фатални за поета изстрела, любимата му Лора е мъртва, а Яворов – ослепява и прекрачва в своята последна трагична година. Житейският сюжет, по-страшен и от антична трагедия, хвърля своята тежка сянка върху пиесата. Тя е изиграна 20 пъти и последното й, дневно представление, се изиграва на 19.10.1914 след погребението на Яворов.
За втори път пиесата е поставена от Хрисан Цанков на сцената на народния театър през 1939 година, а после чак през 1979 г. – от режисьора Пантелей Пантелеев.
Проф. Михаил Неделчев, най-знаковият изследовател на Яворовото творчество, нарича „Когато гръм удари“ „недопрочетената и недоизиграна пиеса на Яворов“.
За изпълнението на Теодора Духовникова съпругът ѝ Стефан написа във фейсбук: „Каквото и да кажа, няма да е достатъчно, за да изрази огромната гордост и възхищение, което изпитах към жена си Теодора, докато я гледах вчера в ролята на Бистра Попович в спектакъла „Когато гръм удари…“. Без съмнение за мен това е най-добрата ѝ работа и кулминацията на един дълъг път. Мога да кажа, че вече знам смисъла на щастието.“
Снимки: Стефан Н. Щерев
ARTday.bg