А. А. Георгиев разказва историята на дванадесетгодишно момиченце, което търси начин да надвие страховете си
Главна героиня в романа е дванадесетгодишната Мая, която търси начин да се справи със своите непреодолими страхове. Неочаквано тя се впуска в изпълнено с опасности, но и много смях пътешествие. Пътувайки през магическите светове заедно с Елеонор, Пазителката на Вселената, и Дрън, най – силната фея, се стреми да намери Дървото на живота, което ще изпълни на героите по едно желание. Срещу тях се изправят гоблини, таласъми, дракони и тъмни магьосници.
Въпреки своята неувереност и липса на умения Мая открива, че със силата на чистото си сърце дори едно невръстно момиче като нея може да изиграе ключова роля във вечната битка между Светлината и Мрака.
Романът е многопластово изграден, което го прави подходящо четиво както за малките, така и за несметен брой възрастни. Децата и тийнейджърите ще поемат на вълнуващо пътешествие през световете, заедно с дракони, магьосници, феи и други магически същества. Възрастните пък, ще имат възможността да се докоснат до една различна гледна точка, относно това как да преодоляваме страховете си, да общуваме правилно с децата си, да живеем в хармония и разбирателство с всички, да открием истинското си Аз!
На автора му допада идеята, че е добре да се обръща внимание на причините за страховете и така се ражда книгата. Той решава да представи историите чрез света на магията, защото вярва, че всеки един човек има в себе си невероятни способности и умения и това той нарича магия. Набляга именно в посоката на личностното израстване на героите, защото счита, че така човек може да види пример и решение на свои въпроси и търсения. Като всеки автор, той взима примери от своя живот и ги представя чрез образите в романа. За него е важно посланието, което носи книгата, да бъде повдигащо и трансформиращо. Затова основният акцент е върху израстването на героите и тяхното ново разбиране за себе си.
Книгата в 10 цитата:
1. Магьосницата отвори очи и изпитателно се вгледа в лицето на момичето.
„Да, това беше пратеникът на Светлината.” – помисли си Елеонор. – „Много е малка. Как ще се справи с огромните тъмни сили по пътя ни?”
2. Небесен вятър, въпреки своето драконово спокойствие, излъчваше силен интерес:
– Каква е тази сила?
– Това е…. – Майсторът замълча за момент като направи драматична пауза. Драконът наостри уши. – Безупречността.
– Безупречността ли?
– Да. Това е да правиш най-доброто за себе си и за другите.
3. Майсторството не е в това да победиш някого. Майсторството е да помогнеш на другия да разбере защо е загубил. Тогава и двамата сте победители, макар че врагът ти е паднал.
4. Все още не мога да разбера. – каза Небесен вятър силно объркан.
„Истинската победа е да повдигаш себе си и другите.” Този принцип идва от Любовта. Той е най – трудният за разбиране, но приложиш ли го, вече нищо не може да те докосне.
5. Помниш ли, бях ти казал преди, че е добре да побеждаваш така, че и двамата да печелите. – каза Майстора.
Драконът замислено кимна в отговор и добави:
– Признавам си, че все още не разбирам за какво говориш. Как да се приложи на практика?
– Всичко, което срещаш в живота си, е твое отражение. Външният конфликт е проява на вътрешния конфликт. Ако ти нямаш такъв в себе си и външния конфликт ще изчезне.
6. Домът на Елеонор, Светлата магьосница, се намираше на синьо-зелената Небегра – свят, облян от слънце, където съществата живееха в мир и благоденствие. Замъкът беше кацнал на скат на планината, от който се виждаше пъстра долина със сребърно езеро в центъра си. Водните пръски от кристално чистия водопад недалеч от замъка създаваха дъги и прохлада в горещите обедни часове.
7. Елеонор го хвана за ръката и му каза, че го разбира, защото и тя е минала по този път. Слънчев лъч я погледна невярващо.
– Моля те да ме послушаш. Не бъди надменен, защото така отваряш сърцето си за мрака. Да унищожаваш е сигурен начин да бъдеш унищожен или да преминеш на страната на Тъмната сила. И не забравяй, че всички сме едно.
8. Някакво усещане за натиск в тила я накара да се обърне предпазливо назад. Зад нея нямаше никой, но тя забеляза, че бялото петно се е разделило на две. Като се проясни, разбра, че това бяха белите очи на нейния преследвач. Мая се парализира от страх и макар че искаше да избяга, нито един мускул по тялото й не се подчини. От тъмното постепенно се появи човешка фигура, това беше мъж, чиито очертания трепкаха като жив, черен огън.
9. Мая направи стъпка върху черната земя. Вдигна поглед и успя да различи черните облаци на фона на черния хоризонт.
– Не отново. – отчаяно каза Мая.
Пред нея, сякаш току -що появила се, зееше пропастта с реката от лава на дъното. Момичето инстинктивно се обърна, усещайки че я дебне опасност. Фигурата, сякаш направен от жив, черен огън, бавно се приближаваше, пронизвайки мрака с белите си очи…
10. Мая вдигна рамене и заразглежда по-нататък. Огромен старинен глобус на някаква пъстра като дъга планета се въртеше във въздуха на педя над повърхността на бюрото. По глобуса тя можеше да види ято пролетни птици, въртящи се урагани, плискането на вълните, изригването на вулкани. Отдолу на махагонова плочка имаше вградени много различни скъпоценни камъни. Около един от тях – бял кристал – имаше жълта светлина, а под него пишеше „Кристален свят”. Мая прекара длан под или над глобуса, но не откри опори или въженца.
– „Много интересно. Това е истинска магия.” – възкликна наум Мая.
ARTday.bg
