Бьорн Расмусен спечели Наградата за литература на Европейския съюз
Романът на Бьорн Расмусен „Кожата е еластичната обвивка, oбръгнала цялото тяло“ (изд. „Персей“) е повече от скандален. Той взривява всякакви вкусове, очаквания и табута. Каквито и провокативни текстове да сме чели, като този определено не сме. Книгата е шокираща и отблъскваща на моменти, но в други сякаш завладява с необикновената си, груба, оригинална и невиждана досега специфична красота, кореспондираща с една почти Бодлерова естетика на грозното и стъписващото. Явно това са видели членовете на журито, присъдила Наградата за литература на Европейския съюз в Дания. Наред с нея авторът е отличен и с още престижни литературни призове.
Сюжетът също не е нещо, с което се срещаме често в книга. Това е история за израстването, за отчуждението от семейството и желанието за независимост, но тръгвайки по пътя на наркотиците и непозволеното. Някъде сред всичко това е и първата голяма любов, която се превръща в маниакалност, стигаща дори до желание за насилие и самонараняване. Младеж се влюбва в много по-възрастен инструктор по езда, към когото се привързва толкова силно, че тази привързаност се превръща в мания.
Този явно труден за превод роман е намерил сполучливото си пресъздаване на български чрез Неда Димова-Бренстрьом, преводачката на „Миленуим“ и други големи литературни хитове от скандинавската литература. Тя е успяла да предаде чепатия стил на Бьорн Расмусен – художествена сплав от проза, поезия, социален реализъм и автобиография (неслучайно името на главни герой съвпада с името на автора).
Ето фрагмент от романа: „Понякога ме обладава чувство на очакване, къкри на прага на съзнанието ми и чака да го разбера. Прилича досущ на неприятното безпокойство, причинено от остатък храна между някои от зъбите, неясно кои, храна, която не можеш да изплюеш; име, чужд обект. Дали не е неговото име, нима отговорът е толкова прост. Мога само да гадая, мозъкът ми е напълно блокирал, никога няма да узная истината. Пързалям се с кънки по една непроницаема страховита мембрана, подхлъзвам се и падам, оцелявам само с няколко драскотини, осъден съм да продължавам да играя тази будеща насмешка роля, да уча другите с грешките си, олицетворявам чуден пример на гротескната човешка глупост.
Тази нощ реших да се поразходя, преди да си легна, около конюшнята и нагоре покрай закътаната част на двора; въздухът вкъщи беше толкова задушен и тежък. Спрях при прозореца до входа, застоях се там, загледан в снега. Чувствам, че трябва да се защитя пред Бог, пред всеки мъж и всяка жена, заради извършените от мен престъпления. Извърших престъпление срещу самия себе си, което е далеч по-страшно от всяко престъпление, извършено срещу друг. Знам как да се реванширам на потърпевшия друг, но не и на себе си. Как да постъпя със себе си. Детството ми не бе изпълнено с различни интереси и занимавки. Днес съм манипулативен, истеричен, така си прося внимание. На Бъдни вечер забих ножчето твърде дълбоко, лекарят ме заши без упойка. Нареди ми да стоя пред огледалото и да си повтарям: Обичам те. Мамка му.“
Бьорн Расмусен е създал книга, която изпъква на фона на цялата литературна продукция в Европа. Да, сигурно читателите, които няма да хоресат книгата, ще са повече от тези, които я харесат. Не това вълнува автора. Целта му е да взриви всякакви читателски нагласи, а най-търпеливите и отворени за новото и различното да бъдат възнаградени.
ARTday.bg
