Стихотворение от Станка Пенчева
Знаете ли с какво се храни
старата жена?
Не с кисело мляко и хляб –
а с по някоя добра дума,
със смях на млади хора
около масата,
със дишането на заспало дете.
На старата жена ѝ е топло,
ако на някого изплете
я шал, я шарени ръкавички;
тя се разплаква,
ако получи нечакан дар:
бегла целувка,
чаша чай,
когато е болна и самичка.
Старата жена е щастлива,
ако може да пере, да готви,
да мушне за празника в нечий джоб
няколко левчета жалки.
Старата…
Но не си ли ти това,
подир много години –
а всъщност след малко –
ето, децата са по-високи от теб,
ето – бял косъм в косите ти …
А накрая всеки заплаква
на майка си
със сълзите.
Станка Пенчева
ARTday.bg
