Още от писмата на мексиканската художничка
За най-известната художничка на Мексико Фрида Кало (Frida Kahlo) е писано много – вероятно всеки е чувал за трагичната съдба, несломимата воля, горещият темперамент и невероятен талант. Но по-добре от всеки биограф може да разкаже за себе си единствено самата тя – безсрамна, жива, истинска, без грам фалш. Такава каквато се показва на редки снимки и в писма.
„Аз не знам как да пиша любовни писма. Но искам да кажа, че цялото ми същество е отворено за теб. Откакто се влюбих в теб, всичко се разбърка и напълни с красота… Любов като аромат, като ток, като дъжд“ – пише Фрида Кало 1946 година на Хосе Бартоли, каталонски художник.
Фрида Кало и Хосе Бартоли се срещат в Ню Йорк, където тя се възстановява след поредната операция на гръбначния стълб. Фрида признава, че чувството ѝ е колкото страстно и плътско, толкова нежно и майчинско. Художничката се завръща в Мексико, но техният роман продължава в писма – от 1946 до 1949 г. са запазени 25 нейни писма, които Хосе Бартоли пази до края на живота си. А те са продадени на търг в Ню Йорк за 137 000 долара.
„Не ме лишавай от другите желания, които съставляват всичко това, което чувствам към теб и което може да бъде наречено само любов. Бартоли – снощи почувствах как сякаш много крила ме милват цялата, като че ли върховете на пръстите са станали устни, които целуват кожата ми.
Атомите на моето тяло са твои и вибрират заедно, сякаш се любим. Аз искам да живея и да бъда силна, за да те любя с цялата нежност, която заслужаваш, за да ти дам всичко добро, което е в мен, за да не се чувстваш самотен.“
А в писмата си до Николас Мюре, автор на фотопортретите на Фрида, тя се показва като съвсем друга:
„Не можеш да си представиш какви кучки са тези хора. Повдига ми се от тях. Те всички са едни такива „интелектуални“ и развратни, че повече не мога да ги понасям. С часове седят в кафенета, греейки драгоценните си задници и разговаряйки без да спират за „култура“, „изкуство“, „революция“ и така нататък, те тровят въздуха с теории, които никога няма да станат реалност. На следващата сутрин в домовете им няма какво да се яде, защото никой от тях не работи, и те паразитират на гърба на богати кучки, които се възхищават от техния „гений“ и „артистизъм“. Боклуци и само боклуци, ето какво са те.
По дяволите! Струва си да се дойде тук, само за да се види защо Европа загнива, защо всички тези хора – от добрия до нищожния – са причината за всички тези Хитлер и Мусолини. Кълна се в живота си, мразя това място и ще го мразя заедно с тези хора до края на дните си. Във всички има толкова много фалш и нереалност, че те могат да ме побъркат.“
ARTday.bg
