Избрано от „Завръщане в Брайдсхед“ на Ивлин Уо
Ивлин Уо (1903–1966), един от големите майстори на английската проза, е автор на 16 романа, няколко биографии и пътеписи, както и на множество разкази. Най-знаменитият му роман е „Завръщане в Брайсхед“ – върховна творба за живота, любовта и смъртта, за историята на човешките крушения. През Втората световна война Чарлс Райдър, художник, капитан от английската армия, попада за втори път в живота си в имението Брайдсхед и в спомените си преживява отново своята обречена любов към приятеля си лорд Себастиан Флайт, ексцентрик и отчаян алкохолик, и по-късно към омъжената му сестра Джулия.
Големият успех на Джеръми Айрънс идва с ролята в телевизионния сериал „Завръщане в Брайдсхед“ (1981 г.). Това не е така мечтаният пробив, но пък е моментът, в който за първи път Джеръми трябва да покаже характер с риск да прецака кариерата си още преди да е започнала. Момент, за който самият той по-късно ще каже, че е бил много ценен урок.
Припомняме си цитати от незабравимия роман:
„Бих искал да заровя нещо скъпоценно на всяко място, на което съм бил щастлив и когато остарея, погрознея и озлочестея, да се връщам, да го изравям и да си спомням.“
„Както си лежах в този тъмен час, с ужас осъзнах, че нещо у мен ,боледувало дълго, неусетно бе умряло и се почувствах като съпруг, който на четвъртата година от брака си неочаквано разбира, че не изпитва вече ни желание, ни нежност, ни почит към някога любимата жена; никакво удоволствие от присъствието и, никакво желание да я зарадва, никакъв интерес към нейна постъпка или дума; никаква надежда нещата да се оправят, никакви угризения за катастрофата.“
„Но в онзи ден, в същата тази галерия, я слушах невъзмутимо и неочаквано осъзнах, че тя е загубила вече способността си да ме наранява; бях свободен; тя ме беше разкрепостила със своето кратко лукаво кръшкане; рогата ми ме направиха господар на гората.“
„Но когато колата потегли, извърнах се назад, за да хвърля, както си мислех тогава, последен поглед на къщата и почувствах, че оставям там част от себе си, че където и да отида отсега нататък, ще усещам липсата ѝ и ще я търся напразно, подобно духовете, които, разправят, навестявали заровените си съкровища, защото без тях не можели да откупят пътя си към отвъдния свят.
– Никога няма да се върна – казах си.“
„Как неблагородно в зряла възраст се отричаме от великодушните настроения на младостта си, изживявайки в спомените си дълги летни дни на безумен разгул.“
На снимките: Джеръми Айрънс и Антъни Андрюс в кадри от едноименния телевизионен сериал
Борис Белев
ARTday.bg
