Сю Прюдо с книга за един от най-големите мислители на XIX век
Фридрих Ницше е един от най-големите мислители на XIX век – философ, литератор, изкуствовед, музикант, чиито идеи повлияват дълбоко европейската и световна култура до наши дни, като в същото време са обект на полемики, спекулации и противоположни интерпретации. Ницше е една от най-загадъчните фигури във философията. Неговите концепции за свръхчовека, волята за власт и робския морал променят фундаментално разбирането за човешката същност.
Като се опира на документи, проучвания, писма, както и на трудовете на Ницше, британската писателка и историк Сю Прюдо обрисува света на един блестящ, ексцентричен и дълбоко смутен човек, хвърляйки светлина върху събитията и хората, формирали живота и работата му. От християнското му възпитание, засенчено от мистериозната смърт на баща му, през учителската му кариера, отношенията му с видните интелектуалци на неговото време, самотното философстване по високите планини, до драматичния му психически срив. Сю Прюдо успява с малко щрихи ярко да пресъздаде интелектуалната, културната и политическата атмосфера в Европа от втората половина на ХIХ в.
Сю Прюдо е родена през 1946 г. в Лондон, Великобритания. Автор е на редица биографични книги, за които е удостоена с множество престижни отличия. Забележителната ѝ творба „Аз съм динамит. Животът на Ницше“ е носител на една от най-авторитетните британски литературни награди.
Откъс от книгата:
„Завърших благополучно – възкликва Ницше на четвърти септември. – О, настъпиха славните дни на свободата!“ И напуска „Пфорта“ в съответствие с традицията на училището, като маха с ръка през прозореца на украсен с гирлянди файтон с коне, яздени от мъже с ярки униформи.
Докладът на училищния лекар при завършването му гласи: „Ницше е здрав, стегнат мъж с постоянно втренчен поглед, късоглед и често страда от изменчиво главоболие.
Баща му е починал млад от омекване на мозъка и е роден от по-възрастни родители; синът е роден по време, когато бащата вече е бил зле. Засега няма лоши симптоми, но здравната му история трябва да се следи внимателно.“
Прощалното слово на Ницше за „Пфорта“ не е по-ласкателно:
„Живях в таен култ към определени изкуства… спасих личните си склонности и желания от общия закон; опитах се да разчупя закостенялостта на планове и графици, определени от правилата, като се отдадох на прекомерна страст към универсалното познание и удоволствия… Имах нужда от някакъв противовес на моите изменчиви и неспокойни наклонности, наука, с която мога да се занимавам с хладно безпристрастие, студена логика, монотонна работа, без резултатите от нея да ме вълнуват твърде дълбоко… Колко добре обучен, но колко зле образован е възпитаникът на такава величайша институция.“
ARTday.bg
