Авторът Дани Голдбърг хвърля нова светлина върху личността на изпълнителя
Последният мениджър на „Нирвана“, верен приятел на Кърт Кобейн, управител на голяма музикална компания – Дани Голдбърг, се заравя в прашните кътчета на паметта си, за да възроди легендарния образ на мъжа, променил рока завинаги.
Голдбърг работи с „Нирвана“ от 1991 до 1994 година, най-впечатляващия период от живота на Кобейн. Поема групата, без дори да подозира, че един ден Кърт ще стане поп икона с наследство, голямо колкото това на Джон Ленън, Майкъл Джексън или Елвис Пресли. В този ключов момент албумът Nevermind постига космически успех и не само превръща „Нирвана“ в най-успешната рок банда в света, но и поставя пънка и грънджа на световната сцена.
„Да служиш на слугата“ хвърля нова светлина върху тези критични години. Голдбърг цитира документи, които досега не са били известни, интервюира семейството, приятелите на Кобейн и бившите членове на групата. Разказът му прави детайлна, рядко срещана картина на творческия гений, състраданието, амбициите и незабравимото наследство на Кърт.
Преди книгата да излезе на пазара, Голдбърг споделя:
„Поговорих си с него един последен път по телефона. Не можех да го изкарам от депресията, не можех да го развеселя, не можех да го накарам да повярва, че има надежда. Можех само да се надявам, че ще изкара наркотиците от системата си и ще мога да проведа качествен разговор с него. Но това така и не стана…
Той беше обсебен от изкуството си. Обсебен напълно от всеки детайл на кариерата си, искаше да постигне всичко, на което е способен. Много неща се случваха в главата му – имаше лични демони и тревоги, но на първо място беше артист.
Някаква част от него се мразеше за това, че взима хероин. Чувстваше се виновен, най-вече заради това, че всички знаеха. Това беше лош пример за феновете му. Но имаше една част от него, която чувстваше толкова болка, не само физическа, но и психическа. Ала Кърт не беше надрусан през цялото време – често беше чист, беше креативен и мил. Но беше изключително объркан.
Винаги се сещам за усмивката му. Имаше нещо в погледа му, което беше толкова красиво – едновременно впечатлен и обожаващ. Към това се връщам всеки път.“
Заглавна снимка: @krygpublishing
ARTday.bg
