Две години без голямата българска актриса
Театърът и киното осиротяха, след като Стоянка Мутафова напусна видимия свят. Въпреки това, всички ние ще я помним и ще я носим в сърцата си.
Мутафова е родена на 2 февруари 1922 г. в София. През 1941 г. завършва Първа софийска девическа гимназия. След това завършва класическа филология в Софийския университет „Климент Охридски“, Държавната театрална школа към Народния театър „Иван Вазов“ в София (1946 – 1947) и театралния отдел на Академията за изкуства в Прага, Чехословакия (1947 – 1949). От 1946 г. до 1949 г. работи в театър в Прага, а от 1949 до 1956 г. в Народния театър. Тя е сред основателите на Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“, където работи от 1956 до 1991 г.. След това играе на сцената на Драматичния театър „Адриана Будевска“ в Бургас.В края на октомври се наложи да я оперират заради проблеми с жлъчката. Тя получи сепсис и беше с висока температура, но лекарите успяха временно да я стабилизират.
Припомняме си мисли на легендарната актриса от „Добър вечер, столетие мое!“, написана от дъщеря ѝ Мария Грубешлиева – Муки:
„За мен смисълът на живота е да играя. На сцената. Искам още и още да играя.“
„Аз държа на щуротиите си и обичам да разказвам за тях. Щуротиите не са лесна работа. За тях се иска сериозен подход. Малко хора могат да правят сериозни щуротии, на пръсти се броим. Който ги може – блазе му! Аз съм от тези, можещите. Аз съм си хулиганка, и то родена хулиганка.“
„На сцената понякога постигаш толкова изтънчено състояние на духа, че се докосваш до други светове. Но това са мигове, отминават. После се връщаш в реалния свят и оставаш само с копнежа пак да си там. От невъзможността да сме постоянно или поне по-често в другия, красивия свят на високото изкуство, се ражда нашата печал.“
„Една подлост или една недостойна постъпка, ако я отминеш, все едно че не е било, тя не те докосва, нищо не могат да ти направят. Ти си недосегаем. Ако вземеш да се ровиш, да се вживяваш в подробностите, наказваш себе си, става лошо. Отминавай, не се трови!“
„Цялата ми мисъл е в театъра. Живея заради театъра. Не ме вълнува ще ям ли утре, какво ще облека – ама никак! Вълнува ме дали ще се запазя да играя както трябва, да не се видиотя… Ама то пък, ако се видиотиш, вече нищо няма значение.“
„Когато бързате, когато се стремите към нещо, когато преследвате някаква цел, не го правете на всяка цена! Не сключвайте непочтени сделки. Има ли нечистотия в една история, бягайте, откажете се навреме.“
ARTday.bg
