Щастливи са глупаците, останалите съществуват…

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Добромир Банев за семките и бонбонките в Международния ден за борба с корупцията

„Където е текло, пак ще тече“ не е просто цитат. Това спокойно може да мине за мото, което в голяма степен определя начина, по който живеем. На 9 декември, когато отбелязваме Международния ден за борба с корупцията, то в пълна степен отразява и нагласата, че от нас нищо не зависи. Честността е присъща за рицарите, но доспехите отдавна не са на мода. Традициите не са това, което бяха. И совите не са това, което са. Съществуваме като в епизод на „Туин Пийкс“, където матрицата не прощава.

Отчаянието е толкова силно, че вече не го забелязваме. Чувството за безизходност е тъй могъщо, че превърнахме туршията и ракията в единствен лек за собственото си психическо оцеляване. Домовете са нашите крепости, а хубавите моменти са затворени между страниците на албуми, в които черно-белите ни снимки не искат да излязат на показ. Срам ги е от нас. За нас е по-лесно да проявим снизходителност, каквато не отива на зрелите и умните хора.

Светът е пълен с противоречия. Докато обсъждаме (не)честността на другите, ние предаваме собствените си чувства – понятието за любов в повечето случаи се върти около изгодата, удобството и тихия комфорт на битието ни. Докато чакаме Годо, битът ни убива бавно и мъчително. Нямаме си нито Фидел Кастро, нито Доналд Тръмп. Самочувствието ни е сведено до нула. Както се казва, щастливи са глупаците, останалите упражняват вдишване и издишване.

За съжаление корупцията винаги е управлявала света, още откакто той съществува. За да получиш, трябва да дадеш – това е положението! Основен лайтмотив, който управлява нашия кратък живот. Докато мислим, че от нас нищо не зависи, винаги ще оцеляваме в условия на неправда. А свикването с нея е по-страшно от смърт.

Трийсетте сребърника на Юда дрънкат в джобовете ни, от тях плащаме за измамното си спокойствие на политици, близки, приятели и любовници. Нямат свършване тия златни пари. Добре че винаги остават за семки и бонбонки.

Обидени ли сме на самите себе си, всичко ще е същото. Животът е такъв, какъвто го правим самите ние. Надявам се да го променим към по-добро. Знам, надежда няма как да си купиш, но тя поне умирала последна…

Добромир Банев

Снимка: Валентин Иванов-sValio

ARTday.bg

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Честваме 89 години от рождението на поета Владимир Башев

Представители на Националния литературен музей ще поднесат цветя пред паметника на Владимир Башев в Борисовата градина в София. Институцията, призвана да пази литературната памет,...

Пеперудите опрашват цветята благодарение на заряд от статично електричество

Пеперудите опрашват цветята благодарение на заряд от статично електричество, който генерират, докато летят, сочат данни от проучване, цитирано от АФП. Дневните и нощните пеперуди са...

Музиканти от 12 страни ще свирят джаз в Боровец

Третият международен джаз фестивал на името на д-р Емил Илиев ще се състои от 2 до 7 август в Боровец, съобщават организаторите. По думите...

За всяко зло има два цяра: времето и мълчанието ~ Александър Дюма-баща

Алксандър Дюма-баща е  един от най-великите франски писатели-романисти. Роден е на 24 юли 1802 година. Рабoтейки в Париж, Дюма пише статии за списания и...

Прощално

ПРОЩАЛНО На жена ми Понякога ще идвам във съня ти като нечакан и неискан гостенин. Не ме оставяй ти отвън на пътя – вратите не залоствай. Ще влезна тихо. Кротко...