Това е книга за подготвен читател, не е подходяща за любителите на комерсиалното писане
Сара Стридсберг беше една от централните фигури в споровете за Нобеловата награда за литература през 2018 г., които доведоха до преструктуриране на Шведската академия, която присъжда наградата. В знак за лоялност към постоянния секретар на академията, тя също напусна академията.
Първият неин роман, който бе издаден на български в отличния превод на Росица Цветанова, е „Бекомберя“, с подзаглавие „Ода за моето семейство“. За него Сара Стридсберг беше отличена с Наградата за литература на Европейския съюз. За един предишните си романи – „Факултет на бляновете“, тя получи другия голям приз в Скандинавия – Наградата на Северния съвет за литература.
Очакванията от подобни книги са големи, но „Бекомберя“ ги оправдава. Романът разказва история, която вълнува. Когато Джими Дарлинг е приет в Бекомберя, психиатрична болница извън Стокхолм, дъщеря му Джаки започва да прекарва все повече време там, а когато майка й заминава на почивка на Черно море, болницата става целият свят на Джаки. „Той винаги е бил извън времето и е живял според своите си правила подобно на голямо, опасно и неконтролируемо дете, и винаги е обичал Смъртта прекалено много, за да може някой да си го представи възрастен“, отбелязва Джаки.
Главният лекар е Едвард Винтершон, който се грижи за лечението на пациентите си, но освен това е и техен приятел. Вечер той води Джими и няколко други пациенти на големи партита в града. Веднага след като колата на Едвард преминава през портите, на задната седалка се отваря първата бутилка шампанско. „Една вечер отвъд границите на болницата отново ви прави хора“ – казва той на пациентите си. В болницата се срещаме също с Ингер Фогел, която сякаш обитава зоната на здрача между ред и опустошение, и пациентката Сабина – обект на желание както на Джими, така и на д-р Винтершон – със своята мания за свобода и смърт. „Бекомберя“ изследва любовта на Джаки към баща й и начина, по който тя го вижда като дете и като възрастна жена и майка.
По свой начин „Бекомберя“ препраща към класиката „Вълшебната планина“ на Томас Ман. Повествованието е модерно, разчита се на недоизказаността. Това е книга за подготвен читател, не е подходяща за любителите на комерсиалното писане. И явно именно това е оценено от журито, връчило на Сара Стридсберг Наградата за литература на Европейския съюз.
ARTday.bg
