На Голяма Задушница пеперудите са наши специални гости

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Да запалим по свещичка за нашите покойни близки, в пламъка сияе тяхното безсмъртие

Никой не може да живее в самота, никой не може да продължи напред с гузна съвест. Докато сме живи, съзнателно или не, нараняваме хора. Грешни идваме на тая земя, но с дните разбираме смисъла на опрощението.

Днес е Голяма Задушница. В храмовете се изнасят заупокойни свети литургии, на гробовете се правят панахиди за спасение на душите, „отминали от тоя свят“. Като добри християни, посещаваме гробовете на близките си, за да ги почистим и прекадим, да ги прелеем с вода и вино, да запалим свещ и да раздадем подсладено жито, хляб, почитайки паметта на хора, които сме обичали и които не можем да прежалим в сърцето си.

Виното е символ на кръвта на Исус Христос. Паленето на свещи символизира горещата вяра, а пламъчетата напомнят за безсмъртието на душите на покойниците. Тамянът означава чистата молитва, а цветята – добродетелите на починалия.

Само времето има привилегията да забравя. Ако човек обрича на забрава своето минало и онези, които са го обичали, той само съществува. Животът изисква памет. Затова днес в купата със скромните лакомства е и надеждата, че входът на Царството небесно в невидимия свят – на рая, е отворен. Затова са всичките молитви.

Днес всички се молим усърдно, за да освободим душите си от оковите на неканените нашественици като завист, злоба, жестокост и ненавист. Очистим ли себе си от лошото, напусналите този свят със сигурност ще се усмихнат отвъд.

Спомняте ли си разказа „Задушница“ на Елин Пелин? В него църковният празник на мъртвите служи за фон на действието. Елин Пелин внушава идеята, че живите почти не живеят, а просто съществуват в тази грешна земя. Разказвачът набляга на факта, че българинът не обича самотата. Това става причина Станчо и Стоилка да се съберат в едно семейство, да обединят „неволите си и децата си” и заедно да посрещат житейските проблеми и дребните радости в сивото ежедневие на живота. Хората не могат да живеят без да се обичат. Любовта им дава сили да понасят по-леко несгодите.

Вярва се, че ако по време на хранене на общата трапеза около присъстващите се появи пеперуда или мушичка, това означава, че душата на мъртвия се е върнала за кратко, за да навести своите близките. Какво упование е този красив символ за нас живите!

Докато съществуваме, всички намираме начин да оцеляваме. Добротата и смирението ни карат да се усещаме живи.

Нека Бог е милостив към душите на всички покойници, а на нас, живите – да прости, ако може.

Добромир Банев

ATRday.bg

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Ликувай с тишината

"Понякога е по-добре да не упорстваш, а мълчаливо да наблюдаваш как ще се развият нещата около теб. Лекувай се с тишина, не избързвай с...

Проектът за ремонт на банята в Горна баня спечели гласовете на софиянци

Най-много гласове в платформата "Решава София" спечели проектът "Проектиране на основен ремонт на банята в кв. Горна баня", показва справка в страницата на Столична...

Робърт Шекли: Здравият разум е въпрос на консенсус

На днешния 9 декември през 2005 година си отива американският писатер Робърт Шекли. Той е роден на 16 юли през 1928 година в Ню...

Джуди Денч на 90: Обичам театъра повече от филмите

Обичам театралната сцена повече от снимането на филми, казва пред Би Би Си британската актриса Джуди Денч, която днес отбелязва 90-ия си рожден ден....

В Милано откриха нов музей на съвременното изкуство

Музеят "Пинакотека ди Брера" в Милано, замислен от Наполеон като "малкия Лувър", най-сетне се сдоби с филиал за съвременно изкуство, замислен преди повече от...