Откъс от „Свещена билка. Тайният бележник на Фрида Кало“
Часове по-късно Диего дойде от ателието си в квартал „Сан Àнхел“. Когато влезе в спалнята да види Фрида, откри я заспала с болезнено изражение на лицето. С изненада забеляза върху нощната масичка полупразна бутилка текила и две чаши, от които все още дъхаше на алкохол. Озадачи се още повече, след като прислугата го увери, че господарката не била посрещала гости. Придърпа люлеещия се стол до леглото на жена си. Взе ръката й внимателно, сякаш бе от крехък порцелан, и я погали нежно, със страх да не я нарани; междувременно паметта му пътуваше през годините на общите им спомени. Замисли се за огъня, скрит в това малко тяло, което обичаше страстно, но и с благоговение, каквото син изпитва към майка си. Припомни си вкуса на любовните им нощи, увенчани от изящните бели, малки като праскови гърди на Фрида, от закръгления й задник, и в ума му изплува денят, когато й го каза, а тя кокетно отвърна само: „Задникът ми е като свещената билка, нали?“; после му обясни, че листата на това растение са с форма на сърце. Плака няколко минути при вида на превърналия се в потрошена машина някогашен извор на страст. Сънят го споходи, докато шепнеше: „Моята Фрида, моята малка Фрида…“.
На следващото утро, след като любимият петел на художничката обяви новия ден, както чудодейно бе го правил повече от двайсет и две години, му извиха врата и го сготвиха. Фрида обаче така и не го опита.
В медицинския доклад бе отбелязано, че смъртта й е резултат от белодробно усложнение. Със съучастието на съответните власти Диего успя да избегне да й бъде направена аутопсия. От този миг версията, че се е самоубила, се разнесе като аромата на сутрешно кафе, варено на бавен огън.
Сърцераздирателните последни думи, които Фрида написала в дневника си, били: „Надявам се, че пътуването ще е щастливо и че този път няма да се върна“.
„Свещена билка. Тайният бележник на Фрида Кало“, издателство „Колибри“; Заглавна снимка: Considerable
ARTday.bg
