Мария Шнайдер – танго от рая до ада (СНИМКИ/ВИДЕО)

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

„Дива, дива коса… Тъжни, тъжни очи… Бяла риза, черна вратовръзка… С танго стигна от рая до ада… Познавах те…“

„Дива, дива коса… Тъжни, тъжни очи… Бяла риза, черна вратовръзка… С танго стигна от рая до ада… Познавах те…“ Пати Смит, Кръстницата на пънка, се намира в студиото на своя копродуцент Тони Шанахан, когато разбира за смъртта на Мария Шнайдер.

Шнайдер, актрисата от филмите „Последното танго в Париж“ (1972) на Бернардо Бертолучи и „Професия репортер“ (1975) на Микеланджело Антониони, се ражда на 27 март през 1952 г. в Париж и си отива на 58-годишна възраст през февруари 2011 г. след продължително боледуване от рак на гърдата. Пати и Мария се откриват като сродни души още през 70-те, тяхното прокълнато златно десетилетие, техният огнен тунел. Да не повярва човек, че се измъкват живи от него! Пати тутакси посвещава песен на Мария. Пък и на всички паднали ангели като нея с диви непокорни коси и тъжни очи.

Last Tango's' rape scene passed off as artistic authenticity: When ...
„Последно танго в Париж“, снимка: Chicago Tribune

Зрял мъж около 50-те, вдовец, самотен, тъжен и гневен, среща 20-годишно момиче от буржоазно семейство и двамата изживяват любовна история, след която нищо не може да бъде същото. Едва ли днес можем да си представим мащабите на скандала, който предизвиква филмът „Последното танго в Париж“. Премиерата му е на кинофестивала в Ню Йорк през октомври 1972 г. По екраните в специализираните киносалони вече осма седмица върви със сензационен успех порнокласиката „Дълбокото гърло“, но ето че изведнъж се появява филм, който макар и забранен за лица до 18-годишна възраст, все пак върви в „нормалните“ кина и в който има сцени с – Боже опази! – анален секс. Някои издания свидетелстват, че пет-шест добре облечени съпруги на фестивални босове напуснали шокирани премиерната прожекция на „Последното танго…“ по средата и дори ги видели да повръщат пред киното.

Но не това е истинският скандал. Филмът е забранен в Испания, Португалия, Чили, Бразилия и Южна Корея, а в родната на режисьора Бертолучи и продуцента Алберто Грималди Италия те двамата плюс изпълнителите на главните роли Марлон Брандо и Мария Шнайдер са осъдени на три месеца затвор условно. След това съдът се разпорежда да бъде унищожен негативът на филма. Добре че предварително е изнесен тайно във Франция. Америка гледа далеч по-прагматично на нещата, съсредоточавайки се върху факта, че направеният за по-малко от един милион долара филм носи на създателите си 36 милиона печалба и две номинации за „Оскар“ – на Бертолучи и на Марлон Брандо. Най-влиятелният филмов критик на всички времена Полин Кейл пък го сравнява с „Пролетно тайнство“ на Стравински (музикално произведение, което също е скандално и тотално неразбрано за времето си, но пък предизвиква революция в класическата музика) и произнася пророческите думи, че „докато съществува киното, този филм ще бъде скандален“.

Bertolucci says Last Tango rape row 'ridiculous'
„Последно танго в Париж“, снимка: Yahoo

Че Полин Кейл е права, се доказа буквално преди година-две, когато покойният вече Бернардо Бертолучи бе публично осъден от някои от съвременните холивудски знаменитости (Джесика Частейн, Крис Евънс и др.), след като MeToo провокациите отново разбуниха духовете около „Последното танго… „, подсещайки аудиторията за прословутата брутална сцена, в която героят на Марлон Брандо Пол използва масло като лубрикант, за да прави почти насилствен анален секс с Жана (Мария Шнайдер). Актрисата признава, че сцената не е била заложена в сценария и че нито Бертолучи, нито Брандо са я предупредили за нея. Всичко се случва в момента, пред камерата. После става ясно, че режисьорът и Марлон предварително са се разбрали актьорът наистина да осъществи проникване, но само с пръст, понеже Бертолучи искал да има нейната истинска реакция – не на актрисата, а на момичето. На никой от двамата не му хрумнало, че правят нещо кой знае колко нередно, първо, защото времената били други, а и двамата имали хулигански манталитет. И второ, защото във филма по сценарий имало аналогична сцена, в която тя трябвало да направи същото с него – нещо като съвсем интимен момент от „обучението“ на героинята й в дисциплината „какво искат мъжете“ или по-точно този конкретен мъж. Само дето Мария знаела за тази сцена, а за другата – не. За Шнайдер преживяването по време на „сцената с маслото“ е изключително унизително и тя наистина се разплаква, а после намразва Бертолучи завинаги, за цял живот. И колкото повече време минава, толкова по-силно го мрази. Твърди, че се е почувствала изнасилена и от двамата мъже, но особено от режисьора, измислил сцена, на която за нейна сметка да се кефят „гнусните стари прасета“ в киносалоните. Съжалява горчиво, че не е повикала веднага адвоката си. Тогава обаче – през 1972, когато се снима филмът – тя е все още прекалено млада, само на 19…

The tragic life of Last Tango in Paris star Maria Schneider
Снимка: The New Daly

Шнайдер пристига в Париж все още ненавършила 16. До този момент тя, макар че е родена в Париж, живее в градче на френско-германската граница, заедно с майка си Мари Кристин – бивш модел с румънска кръв, която има кратка връзка с известния в онези години френски актьор Даниел Желин. По време на авантюрата им Желин е женен и през ум не му минава да разбива брака си заради забежка с някаква моделка. Фактът, че тя забременява, не го трогва особено. Той е звезда във френското кино в онези години, снима с Марлене Дитрих, Жан Габен, Бриджит Бардо, но не може да се справи с нито една от зависимостите, на които е подвластен – алкохол, наркотици, лекарства, жени. Често изпада в депресивни разстройства, прави няколко опита за самоубийство. Има няколко брака, десетки любовници, поне пет „официални“ деца. Никога не признава Мария за своя законна дъщеря, нито прави опит да се сближи с нея, макар че двамата се срещат два или три пъти в тийнейджърските й години.

Last Tango actress Maria Schneider dies
Снимка: RFI

Годината е бунтарската 1968. Европа се люлее от младежки революции, а Америка – от протестите срещу войната във Виетнам. Мария Шнайдер, 15-годишна, също осъществява своя микрореволюция – скарва се с майка си, напуска училище, взима си раницата и заминава за Париж с идеята да стане актриса. Актриса като баща си. Париж я привлича както светлината привлича нощна пеперуда. Още повече че в началото тя вярва, че все пак може да разчита на баща си. Дори се подписва като Мария Желин и задължително споменава, че е дъщеря на Даниел Желин с надеждата, че името му ще й отвори някои врати. Което и се случва.

В Париж Мария се настанява в комуна, при свои приятели (една от тях е Пати Смит), с които по цял ден ходят на кино – гледат по 5-6 филма един след друг. Вечерите си посвещават на Нейно величество Марихуаната (а после и на хероина, кокаина и ЛСД), музиката на Джанис Джоплин, Доорс и другите и, разбира се – на свободната любов. Понякога тя се добира до участие в реклама на джинси или нещо подобно, но в един момент просто остава на улицата. Буквално. Без подслон и без никакви пари. Тогава разбира, че на еди коя си парижка улица се снима новият филм с Бриджит Бардо, в онези години на върха на славата си. Успява да се вмъкне на снимачната площадка, представяйки се за дъщерята на френската кинозвезда Даниел Желин, с когото ББ е снимала филм преди известно време. Получава й се. Бардо веднага я взима под крилото си. Дава й подслон в дома си, намира й агенти, представя я като изключително красива, харизматична и обещаваща млада актриса. И наистина го мисли. Двете остават изключително близки през целия си живот и когато Мария Шнайдер умира през 2011 г. именно Бардо пише надгробното слово.

Заглавна снимка: Filmaffinity – „Последно танго в Париж“, реж. Бернардо Бертолучи

Източник: EVA

ARTday.bg

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Той е мой

“Ако ти си станал необходим на другия, ако си станал неотменима част от въздуха край него, от мислите му, никой не може да те...

Вдъхновено от античния град Хераклея Синтика

Ако обичате да четете литературни сюжети, вдъхновени от античността, но вълнуващи днес заради непреходността на любовта и вечната борба между доброто и злото в...

Шарлот Бронте: Несподеленото щастие няма вкус

Шарлот Бронте е сестра на Емили и Ан, които също са писали. Най-известната ѝ творба е „Джейн Еър” и затова се прави грешният извод,...

Антъни Куин – страст до последно

Има филми, които не можеш да пропуснеш, независимо за кой път попадаш на тях от малкия екран. Има актьори, които променят светогледа ни, а...

Сократ: Наслаждавайте се на себе си!

Сократ е древногръцки философ, един от най-важните символи на западната философска традиция. Чрез проучвания и задаване на въпроси той създава нов клон на философията,...