Последните дни на света

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Писателят Иво Тодоров за нещата от живота по време на пандемия

Спомняте ли си последния ден в трети клас? Когато от детските игри, съчетани със старателно изписване на букви, преминахме към света на по-големите? А последното лято преди да влезем в пубертета? Преди първата нощна еякулация, преди първия цикъл. Спомняте ли си последния училищен звънец? Когато броим 1,2,3,4… – радостни, че завършваме даскалото и навлизаме в живота, без да знаем какво ни готви същият този живот. Че като пълнолетни граждани ще имаме много свободи, но и много отговорности и ще трябва да носим белезите на всеки направен или ненаправен избор.

А ние, които сме били войници, спомняме ли си последния ден в казармата? Когато събличаш зелената лятна и кафяната зимна униформа, унифициращата те с десетки други като теб – полумомчета, полумъже. Когато изтърсваш последната кал от дългото пълзене в нивата, тренирайки как отблъскваш диверсанти, нахлули на родна територия…

Спомняме ли си последния учебен ден в университета, когато с дипломите в джоба си мислехме, че сме по-умни и по-подготвени за същия този живот, към който тичахме като обезумели след последния училищен звънец.

Спомняме ли си последната целувка с любим човек, когато знаем, че всичко вече е свършило, но не смеем да му го кажем, а чакаме да си тръгнем, за да изпратим смс с краткото: “нека останем само приятели”?

Спомняме ли си последното сбогом до ковчега на близки и приятели, отшили си внезапно, за секунди. Сбогуваме, което ще ни отрезви и ще ни накара или да бъдем по отворени в любовта си към околните, или ще ни травмира трайно, докато стигнем до ръба…

Спомняме ли си всяка изживяна радост, всяка мъка – споделили живота ни през всичките тези години?

Напоследък човечеството е изправено пред огромното изпитание да се пребори с един вирус. Епидемия, каквато никога досега не е разтърсвала удобния, уютен свят, който си бяхме създали. Затворени сред четирите стени на домовете ни, в изолация – социална и пространстеван, у мнозина се отприщват депресиращи помисли за последните дни на света. За пагубни последствия. За много смърт. За безсилие.

Но всеки ден на света е последен от човешката история. Утре е нов ден. Всяка утрин, когато се будим, ние сме благодарни, че имаме още един, нов ден на земята. Когато бях дете, се страхувах, че зимата ще продължи вечно и никога повече няма да има пролет. Че слънцето никога повече няма за изгрее и ще настане вечна нощ. Страхът е в мислите ни. Психоаналитичната теория разглежда идеята за Мисълта за Смъртта и за това как всеки ден ние издигаме стени срещу тази мисъл, за да избягаме от нея, да я отблъснем, ангажирайки ума си с понякога дребни и незначителни проблеми, които отклоняват мислите ни в друга посока.

Но и последните дни ще отминат. Защото винаги ще има утре. И ще продължим напред – както след последния училищен звънец, след последната раздяла, след последното сбогом… Затова трябва да бъдем отговорни и да не мрънкаме, че сме си вкъщи. Можем да правим толкова много полезни неща, докато чакаме карантината да отмине. Можем да четем, да учим езици, да гледаме любими филми и концерти, да разглеждаме виртуални експозиции на световни музеи. Но трябва да останем същите оптимисти – като онези деца, бързащи към живота. Този живот е наш и ние сме отговорни за всеки един ден от него.

Иво Тодоров

ARTday.bg

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Робърт Лъдлъм: Това, което човек не си спомня, не съществува за него

Робърт Лъдлъм е продал над триста милиона копия от книгите си и това го прави един от най-печелившите съвременни автори. Автор е на близо...

Александър Солженицин: Истинската мъдрост е горчива

Мечтата му е била да умре в родината си. Така и става. Русия, която се е отказала от него, дълго време не е искала...

Ти ми даваш мъдростта да казвам „ДА“

„Да приемеш неизбежната тъга. Да се съгласиш с трагичното в съществуванието. Да не се настройваш срещу и да отричаш живота. Да спреш да го...

Йосиф Бродски: Следете вашия показалец, защото той жадува да обвинява

Йосиф Бродски се ражда на 24 май през 1940 година в Ленинград. Той е руски поет, носител на Нобелова награда за литература през 1987...

За кирилицата с любов

„Какво мислите?“, пита подканващо всеки ден социалната мрежа. Защото дори тя може да задава въпроси; да ги формулира, да ги напише и да ги...