Разкази за щипка любов с вкус на горчив шоколад

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Чешкият писател Ян Балабан се представя пред българската публика със своите ранни творби

Чешкият писател Ян Балабан си отива от света твърде млад и затова всяка среща с неговото творчество е повече от ценна.

Признат е за най-добрият разказвач в родината си.

Книгите му станаха достояние и на българския читател благодарение на издателство „Изида“ и преводача Красимир Проданов. Сега на фокус са сравнително ранни негови творби – дебютният сборник разкази „Средновековие“, както и предшестващият най-големите му успехи „Ваканция“, издадени на български в един том.

По правило кратки и четивни, разказите предлагат най-доброто от писателя.

Балабан обича да изгражда лабиринти от словесност, от вяра, с щипка любов, която има вкус на горчив шоколад. Героите му са неразбрани и лутащи се в житейския лабиринт, а най-ценното в подхода на писателя е, че вместо да променя съдбите им, той осветява онази вътрешна същност, заради която всъщност възлюбваме ближния.

Настоящето томче обединява двата сборника – „Средновековие“ и „Ваканция“, като може да се характеризира и по още един начин… Това е „умно“ четиво, предназначено за хора, които търсят смисъл в днешните времена – смисъл, върху който да построят своя живот и съществуване. Ян Балабан го представя по един категоричен начин, но заедно с това напомня, че всички ние имаме право да слаби, да сме болни, да сме неверници…

Имаме право да сме себе си. Защото точно това е точката, от която започва и личния ни път на Земята.

А личния път на самия писател прекъсва сърдечна недостатъчност – отива си от света в съня си през 2010-а, когато е на 49. И също като при неговите герои въпросите му остават недоизречени, а отговорите – неполучени.

По отношение на творчеството му спокойно можем да говорим и за същински феномен. Най-голяма слава му носят сборникът разкази „Може би си отиваме“ и романът „Попитай татко“ – и двете оценени с престижната чешка литературна награда „Магнезия Литера“. Освен тях на български излезе и друг прекрасен сборник разкази – „Тук сме“.

С настоящия том пред българския читател се разкрива още по-пълно образа на един удивителен разказвач на човешки истории, способен винаги да превърне мрака в светлина.

Споделено от писателя в чешките медии:

„Книгите ми наистина се развиват по-скоро по вертикала, отколкото по хоризонтала. В тях не се скицира тема, единственото развитие, към което се стремя, е да се отдалеча максимално от себе си, от собствения си живот. Възприемам писането като процес, а не като написване на нещо конкретно. Това е моят начин да организирам света.“

„Разказите от „Ваканция“ отбелязаха за мен преломен момент. Точно в този сборник открих формата, в която да пиша – пестелива и кратка. Издадохме книгата в малък тираж и веднага свърши! Затова я издадохме отново, вече с диск, на който има мое литературно четене. Защото мисля, че не само поезията, прозата също трябва да притежава свой собствен глас.“

„Творбите ми се раждат от интереса към съдбата на всеки от нас, а също и от потребността да задам въпроси за смисъла на тази съдба. Сигурно просто имам смелостта да давам живот на такива неща, да ги изразявам на хартия. За мен писането е начин да разбера света, просто това е импулсът, който ме води напред. Често схващам смисъла на това, което се е случило, едва след като го напиша.“

„Писателят трябва да чете и да разбира. Да чете и да мисли. Да чете и да чувства. Да чете и да мълчи. Да носи словото в себе си, докато то не проговори само.“

„Ена“ беше първият разказ, който написах – от първия ми сборник „Средновековие“. Прибрах се в празното жилище, свалих покривката от масата, направих си чай, запалих цигара и реших да напиша разказа, който си бях намислил предварително. Но после написах първото изречение: „Разкажи ми за светлината…“ И се изля нещо съвсем различно от първоначалния замисъл. Три часа писах нещо, за което нямах представа какво е, че го нося в себе си. А после, останал без сили, го прочетох и разбрах, че е имало смисъл…“

„Светлината за мен е надеждата, че нищо няма да свърши в мрак.“

ARTday.bg

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Тенеси Уилямс: Адът си самият ти!

Тенеси Уилямс идва на белия свят с името Томас Ланиър Уилямс III на 26 март 1911 г. в Кълъмбъс, САЩ. Той е американски поет,...

Джоузеф ХЕЛЪР: Глупаците мразят знанието

Често казваме „това е параграф 22” за объркани ситуации, в които законът не ти помага, а те въвлича в порочен кръг от беди. Мнозина...

Антонин Дворжак – класикът на чешката музика

Наред със Сметана, Антонин Дворжак е най-известният чешки композитор. Той е оставил голямо творческо наследство. Някои от произведенията му като симфонията „Из новия свят“,...

Предпочитам грешките на ентусиазма през безразличието на мъдростта…

Днес, 1 май, отбелязваме Международния ден на труда и на международната работническа солидарност. И как иначе – именно работата ни е превърнала в хора....

Обичам те, защото си признавам

*** Страшни са твоите игрички. Убиецът не е виновен още. Като във филм на Алфред Хичкок, със нож, пронизващ писък нощен се вмъкваш. Като ангел шестокрилен, лек полъх от небесното...