От Добромир Банев
Копнеем животът ни да наподобява история от розов роман. Мечтаем да бъдем като образите, изваяни от думите на Ги дьо Мопасан, докато попиваме с поглед поредната булевардна драма от списание, което така или иначе е обречено да отиде в кошчето за боклук.
Чуждите любови са по-сладки. Онова, което се случва зад отсрещния прозорец, винаги развихря въображението повече.
Любовта е странен случай, независимо от жанра. Тичаме след онези, които бягат от нас. Крием се от онези, които са готови на всичко, за да изживеем живота си с тях. Защото сърцето не пита, на него условия не могат да му бъдат поставяни.
Всичко можем да планираме в този живот, освен самата любов.
Насила не можеш да я дадеш. Насила не можеш да я вземеш. Единствено тя има право на избор, тя решава кои двама ще продължат да съществуват заедно в симбиоза, каквато никога не се повтаря. Затова всяка любовна история е велика сама по себе си.
Докато се взираме в прозореца отсреща, часовете се изнизват един след друг и онова, което само преди миг е било настояще, вече ще е спомен, който рано или късно ще има възможност да ни натъжи. Защото, за да бъдем щастливи, трябва първо да погледнем навътре в себе си, да се проумеем, да изясним собствената си същност. Великите истории не изискват непременно да бъдем герои, но със сигурност предполагат смелост. Това с пълна сила важи за любовта.
Смелостта да обичаме себе си ще накара някого да полудее по нас. От живота ще получим онова, което имаме смелостта да заслужим.
Да искаш любов, не стига. Да избягаш от нея, не можеш. Ето какво прави животът велик, докато губим време, взирайки се в чуждите прозорци…
Добромир Банев
(Авторската му страница може да последвате ТУК)
Снимка: Валентин Иванов-sValio
ARTday.bg
