Филмът, който вече няма да можем да гледаме
Епичната американска класика „Отнесени от вихъра“ беше свалена от стрийминг платформата НВО Max. Свалянето дойде след статия на Джон Ридли, автор на филма „12 години в робство“, който казва, че „филмът, без да игнорира напълно ужасите на робството, затвърждава някои от най-болезнените стереотипи за цветнокожите.“
Още при излизането си на екран през 1939 г., филмът е критикуван заради „Сантиментализирането на Юга отпреди Гражданската война и стереотипизирането на черните герои – роби като пасивни и угодливи“. През 1940 г. режисьорът Карлтън Мос пише, че филмът е „носталгично оправдание за симпатиите към все още живото южняшко реакционерство“.
Снимка: Medium
„Отнесени от вихъра“ води до първия „Оскар“ за поддържаща женска роля за Хети Макдоналд в ролята на Мейми. След награждаването пък Макдоналд не е допусната да седне с останалите от екипа по време на церемонията и е била принудена да влезе през входа, предназначен за цветнокожи.
Днес обаче има натиск сложното и многолико историческо наследство да бъде сведено до проста черно-бяла версия за нещата, заклеймяваща със стигмата „бяло превъзходство“ всичко, което не пасва в новата идеологическа матрица.
(Дори авторите на филми, критично пресъздаващи расистката действителност от времето на закона Джим Кроу като „Южнячки“ и „Зелената книга“, бяха подложени на ожесточена критика, защото пресъздавали само бялата гледна точка и представяли чернокожите като пасивен обект на бял хуманизъм, благородство и алтруизъм.)
Напреженията тлеят от години, но наскоро се възпламениха и избухнаха, галванизирани от пандемията и смъртта на Джордж Флойд. Те отпушиха огромна вълна на яростно преосмисляне на историческото минало, което кулминира в събаряне и вандализиране на статуи. Вълната заля и Европа.
Джоан Роулинг, снимка: WallpaperAccess
Във Великобритания също се стигна до събаряне на статуи, а една от най-либералните, свободолюбиви и хуманни авторки, Джоан Роулинг стана обект на нападки и обвинения в трансфобия заради убеждението си, че полът е биологично определен, а не социална конструкция. (Роулинг нищо не руши. Тя написа есе за опасностите за жените от обезличаването им и негодува срещу идеята думата „жена“ да се замени с „менструиращ човек“.)
Срещу авторката застанаха „нейните деца“ актьорите, въплътили се в ролите на Хари Потър, Хърмаяни и Рон – сякаш без екранизациите, които ги направиха богати и прочути, днес нямаше да се чудят как да изплатят студентските си заеми и ипотеките за жилище.
Тревожни са тенденциите да се прекроява историята според потребностите на днешния ден, настояванията за задължително „многообразие“ и „включеност“ дори в класически и исторически филми, както и претенциите на съвременния новоговор (по Оруел). Всичко това резонира остро в Източна Европа, където пазим спомен за пресата на цензурата, която задушаваше творци и изсмукваше смисъла, налагайки „единствено правилна“ версия за събития, факти и творби.
Киното става все по-угодливо, схематично и пропагандно във вреда на изкуството и творческата свобода. Филмовите студиа, корпорациите и медиите реагират плашливо под страх от отлив на клиенти и изоставят творците, дръзнали да не се подчинят на господстващия новоезик.
Облечена в хуманна кауза, новата политкоректност се превръща в задушаваща преса, произвеждаща идеологически клишета, родени от порива на момента.
Заглавна снимка: PD, Източник: БНР
ARTday.bg
