Мария Лалева: Любовта е за показване, не тъгата

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Писателката днес празнува рожден ден

Мария Лалева е от онези жени, които оставят траен отпечатък в съзнанието ти. Не само като писател, а като приятел, като човек, с когото си имал късмета животът да те срещне. Автор е на няколко поетични книги, но истинският ѝ пробив е с романа „Живот в скалите“. Самата Мария казва, че в него е „наблъскала” всичко, което е насъбрала през годините. Насъбраното е много – лица, болки, любови, размисли. Стилът й я издава като поетеса, историята й в духа на ню ейдж е натоварена с философски и морални послания. Сега на книжния пазар е и „Пасиансът на архангелите“, която също се радва на голям успех.

Представяме ви избрани цитати от „Живот в скалите“:

„Любовта е за показване, момиче, не тъгата. За какво са ти тези сълзи, ако нищо не си научила от тях?! За какво са ти спомените, ако се страхуваш от тях? И кой те е излъгал, че на всяка цена трябва да продължиш напред, ако не си се помирила с миналото? Или да го забравиш, без да си си простила? Или без да си поискала прошка? Или без да си я дала?! Не мога да те науча как да се усмихваш на проблемите си. Но мога да те убедя, че нито един от тях не е по-голям от теб.“

„– Какво щях да правя без теб, Михаиле?!

– Знаеш ли… Приятелят понякога може да ти направи голяма беля със съветите си. Затова ме слушай, но чувай само себе си. На света няма две еднакви чинии, камо ли човеци. И което е добро за водата, не е непременно добро за брега.“

„– Дядо, а защо хората се разделят?

– Защото единият от двамата няма какво повече да даде на другия, дори и да има още какво да вземе.

– И със смъртта ли е така?

– Ако е дошла спокойно и по естествен път – да. Просто човек няма какво да даде повече на живота. Но от живота все има нещо, което може да се вземе.“

„– Никой и нищо не може да надвика човек, който крещи срещу собствената си рана. Това е най-глухият човек на света. И най-добрият учител по търпение. Едно не си простих – дадох надежда на наранена от друг жена. И си я взех обратно на тръгване. След мен в тези очи вече нямаше рана, имаше ад.

– Къде е тя сега?

– Където и да е, знам, че ми е простила. Осъденият да помни съм аз.“

„– Хората все ми повтаряха: „Времето лекува. Дай си време“. Глупости! Глупости на квадрат! Човек е смъртен и тленен! Поради което се уморява. Разбираш ли?! Уморява се да бъде уморен от болката си. И тогава я прежалва. Не времето, човек сам се лекува от нея. Точно, защото го е страх от времето. А самотата ми е избор. Моят!

– Защо тогава усещам гняв?

– Гневът е добре прикрит, агресивен, но въпреки това, страх.

– Не се страхувам от самотата.

– И не бива! Обичай я. Няма друго човешко състояние, което да те поведе по път, в който отговорите се дават още преди да си измислил въпроса.

– А защо тогава повечето хора плачат от самотата и бягат от нея?

– Защото не вярват, че са си достатъчни, че са цели и завършени. Не вярват, че носят всеки отговор в себе си. Търсят някого, на когото да зададат въпросите си, защото нямат смелостта да видят собствените си отговори.

– Е, нима, според теб, животът е игра на въпроси и отговори?!

– Горе-долу… Прибави щипка любов и страст, един хубав морски залез, едно новородено дете, малко звезди и хубаво вино в тая игра и вече знаеш какво е животът.“

„Не се страхувай от смъртта, сине! Не е страшно да останеш без мен. Много по-страшно е да останеш без себе си. Надгробните плочи са всъщност за живите.“

„– Таралеж в гащите е красивата и умна жена, Демире… Цял живот съм бягал от такива.

– Грешиш! Таралеж в сърцето са. Бог ни праща жените по размера на сърцето, а ние ги мерим по гащите си.“

„Мислех, че най-страшното е да ме разлюби жена, която обичам. Триста пъти „Не“! Хиляда пъти! Страшно е да ме помни. И хиляда по хиляда – да я помня аз. Неизживяната… Недоизживяната…“

„Малките победи и големите загуби те правят мъдър, приятелю. Не големите и шумни победи. Винаги съм вярвал, че мъдростта е тиха. Няма мъдрост без тишина и няма тишина без търпение. Голямата победа е подскок, след който не знаеш как и къде точно ще се приземиш.“

„– Скалите, момче, са като уморен мъж. Уморен от себе си мъж… Стърчат достойно в самотата си, обичат си тишината и говорят единствено с този, когото те изберат. Плачат само пред птиците и се усмихват само на Бог и децата. Но, ако знаеш колко живот и любов има в тях…

– А на мен ще проговорят ли?

– Много си млад, за да разбереш какво ти казват. И не си уморен мъж.

– Как ще позная кога съм уморен?

– По ръцете и сърцето ти, дете. Когато те се успокоят и смирят, вече ще ги чуваш.“

„Не мога да променя очите ти, дете. Те си имат път. И имат правото на детство. И имат правото на честност. Пожали ме и не ме питай в повече, отколкото си давам смелостта да ти отговоря. Нека истината дойде при теб, когато очите ти са готови да я видят сами. Остави ме да се порадвам на това, което виждаш ти сега.“

„Чувай ме, сине! Чувай старата македонка! Миналото е гявол! Все ше намери некой да ти прати назаде да те придърпа! Ше ти се пожалва, ше ти писка – вера да му хванеш. Ма ти си оди, чедо, по пато, оти ангелите са на човеко отпреде. Да го водат. Вода назад оди ли?!“

„– Превърнали сме всичко в живота, Демире, във възможно най-елементарната и примитивна игра – на победители и жертви. И колкото и да е странно, мама му стара, логично е всеки да се стреми да е победител, нали?! Но не! Три пъти не! Огледай се. Предпочитана някак се оказва ролята на жертвата. Удобничко му е на човека да се изживява като зависим, измамен, предаден, слаб, безсилен, ограничен. На сърце му е вината да е извън него, в тоя гаден победител най-вече. Щото… за победата се изисква отговорност и дупе да я носиш. И няма кого да обвиниш за нея. И няма на кого да турнеш едно яко чувство за вина от позицията на жертвата. Е, затова от жертвата по-страшен палач няма. И на другия, и на себе си. Само победител може да прояви благородството да помилва. Гледаш ли на какво си играем ние – човеците?! Венец на творението сме били… Не смея да мисля какво щеше да е, ако не бяхме.“

„– Във всеки човек под ясното слънце, момиче, живеят и демони, и ангели. Но само от теб зависи кои ще видиш и с кои ще си имаш вземане-даване. Ангелите са по-мълчаливите. Защото говорят на език, различен от страха, егото и суетата. Ще ги познаеш по тишината. И не бъркай мълчанието с тишината. В тишината винаги има любов. А мълчанието много често е просто страх.“

„– Опасно нещо е обещанието, синко! Най-вече това, което даваш пред жена. Обещанието понякога е голям капан, който сам поставяш за себе си.

– Защо, дядо? Нали мъжката дума е най-мъжкото нещо?!

– Да, но за да спазиш или изпълниш едно обещание пред жена, са ти нужни две неща – любов и време. А нито едно от тях не ти принадлежи, защото си имат собствени закони. Отгоре на всичко, жените, момче, имат различни теглилки за любов и време от нашите. И ето ти капан.

– Значи да не обещавам нищо, така ли?

– Обещавай, но само наум. Пред себе си. Мъжът е хубаво да знае да обещава в мълчание и да се извинява на глас.

– На жените, които обичах, подарявах залез…

– Защо не изгрев?! Символично е, начало… Начало на нов ден.

– Защото да подариш залез е обещание. Обещанието, че ще бъдеш до нея в тъмното, което идва. Каквото и да крие в себе си. Обещанието, че няма да се събуди сама. Повярвай ми, всяка жена чака този, който иска да ѝ подари залез. Жените са уморени от изгреви с мъже, с които не са залязвали. Прииска ли ти се да подариш залез на жена, не се питай повече дали я обичаш.“

Снимки: Личен архив

ARTday.bg

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Той е мой

“Ако ти си станал необходим на другия, ако си станал неотменима част от въздуха край него, от мислите му, никой не може да те...

Вдъхновено от античния град Хераклея Синтика

Ако обичате да четете литературни сюжети, вдъхновени от античността, но вълнуващи днес заради непреходността на любовта и вечната борба между доброто и злото в...

Шарлот Бронте: Несподеленото щастие няма вкус

Шарлот Бронте е сестра на Емили и Ан, които също са писали. Най-известната ѝ творба е „Джейн Еър” и затова се прави грешният извод,...

Антъни Куин – страст до последно

Има филми, които не можеш да пропуснеш, независимо за кой път попадаш на тях от малкия екран. Има актьори, които променят светогледа ни, а...

Сократ: Наслаждавайте се на себе си!

Сократ е древногръцки философ, един от най-важните символи на западната философска традиция. Чрез проучвания и задаване на въпроси той създава нов клон на философията,...