Цитати от нобелиста, роден в България
Писателят е роден е в град Русе на 25 юли 1905 година в семейство от еврейски произход. Елиас е най-големият от трите сина на Жак Канети и Матилда Ардити. Майката му е от най-старите сефарадски родове в България – Ардити, който е сред основателите на еврейската колония в Русе в края на 18 век.
Елиас Канети прекарва детските си години в родния български град. През 1911 година семейството се мести в Манчестър. През 1912 г. баща му внезапно умира. До 1916 година семейство Канети живее последователно в Лозана и Виена. Тогава Елиас, който ползва български, английски и френски, научава и немски език. От 1916 до 1921 година семейството му живее в Цюрих, след това се мести във Франкфурт, където младежът завършва гимназия.
През 1924 г. става студент по химия във Виенския университет, който завършва с докторат през 1929 г.
През 1934 г. Канети се жени за писателката Веза (Венециана) Таубнер-Калдерон, която става негова муза и литературна помощничка.
Основни теми в творчеството на Канети са смъртта и агресията. Тези идеи той въплъщава в пиесите си „Сватба“ (1932) и „Комедия на суетата“(1934). Единственият си роман “Заслепението” , създаден още през 1931 г., публикува през 1935 г. Писателят остава незабелязан от критиката и е преоткрит едва в годините след Втората световна война.
Елиас Канети умира в Цюрих на 14 август 1994 г.
Припомняме си цитати на писателя:
„Всеки език има свое мълчание.”
„Хората са пламенни и експанзивни – те се хващат за едно и за друго, създават си кумир, покоряват му се и се привързват към него с такава страст, която изключва всичко останало.”
„Човек винаги се е вслушвал в стъпките на другите хора – те са го интересували очевидно повече, отколкото неговите собствени.”
„Новия идол го издигат сред отломките на предишния.”
„Съждението си е само съждение, дори да е било изречено с необичайна увереност.”
„Това е епоха, особеност на която се явяват новите вещи, но не и новите идеи.”
„Този, който иска да стане по-силен от властта, трябва да се научи без страх да гледа в очите на заповедта и да намери начин да измъкне жилото от нея.”
„Човечеството като цяло вече никога няма да може да смали своите претенции.”
„Оръжието трябва да е такова, че по-често и съвършено неочаквано да се обръща срещу този, който го използва.”
„Основният порок на интелигентите е именно този, че за тях светът се състои от интелигенти.”
„Писателят или е оригинален, или въобще не е писател.”
„Най-ужасната тълпа, която можете да си представите, би се състояла само от познати.
„Колкото повече продукти, толкова по голяма нужда от потребители.”
„Истинският писател, какъвто си го представяме, е винаги във властта на своето време, той е негов слуга, негов крепостен, негов последен роб.”
„Умен е този отговор, който прекратява въпроса.”
„Истинското, ужасяващо лице на нашия свят е вестникът.”
„Какво е човекът без поклонение? И какво поклонението не направило за човека!”
„Аз съм тук. Мен ме няма. Новото преброяване на човечеството.”
„Ами напълно е възможно Бог не да дреме, а да се крие от страх пред нас.”
„Истината трябва да удря като гръм. Иначе би била безполезна.”
ARTday.bg
