ЧАЙ ОТ МАЩЕРКА
от Станка Пенчева
Ще дойдеш през една голяма зима,
когато всички страсти са изстинали,
когато в стаята ми тихо свети
отблясъкът студен на снеговете.
Ще сложа, знаеща и мълчалива,
пред тебе чаша чай –
от оня, дивия,
от мащерка, откъсната през юли…
И гръм ще падне,
звездопад ще те забрули
и ти ще се свлечеш задъхан
в оная, жарката трева, с пчелите мъхави,
със меденото, ароматно дъно,
в която двамата потънахме,
потънахме…
Ще се разсее сребърната пàра
и пак ще светнат
преспите на януари…
Когато те изпращам до вратата,
кажи:
„Благодаря. За топлината.“
ARTday.bg
