Добрият брак е този, в който съпрузите през деня забравят, че са любовници, а през нощта – че са съпрузи

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Жан Ростан (1894 — 1977) е френски учен биолог и писател, син на драматурга Едмон Ростан и брат на поета и сценариста Морис Ростан. Неговите афоризми са събрани в книгите “Брак” (1927), “Мислите на биолога” (1939) и “Тревогите на биолога (1967). Един от най-остроумните френски философи на 20 век.

АФОРИЗМИ:

Ако в една книга 80 процента е истина, то тя е на 100 процента лъжа.

Ако в съпружеската кавга и двете страни са еднакво неправи, предимство има отбраняващата се страна.

Ако е опасно да се жениш по любов, то е не само защото любовта отминава, но също и защото не отминава.

Ако можехме да предвидим бъдещето, то щеше да ни се стори също толкова скучно, колкото и миналото.

Ако се наложи да отстъпваш, то нека е веднага – така ще те нарекат великодушен. Защото ако отстъпваш след размисъл, ще решат, че си слаб.

Ако си ядосан, не навлизай в психологията на своята жена, защото ще кажеш твърде много вярни неща.

Биологията доста ни удивлява, статистически доказвайки, че красивите жени съвсем не са най-глупавите.

Бог – това е сметището на нашите мечти.

Брака го обвиняват, че убивал страстта – че нима би могъл да съществува по друг начин?!

Бракът не пречи на щастието на тези, които са способни да бъдат щастливи, а на останалите им дава поне основания да се оплакват.

Бракът ни заставя да разберем по-добре себе си – и това не е най-малкото му достойнство, както и не най-малкият му недостатък.

Бракът опростява живота ни и усложнява деня ни.

В лицето на човека природата разцъфтява и се отрича от себе си. Човекът – това е изродената маймуна.

В съпружеските битки победата обикновено се печели от този от съпрузите, който най-малко цени мира.

Величието, за да го забележат, често е принудено да имитира величие.

Всеки път, когато в семейството се възцарява мир, запитвай себе си: “Какво още съм пожертвал аз?”

Всички ние имаме мисли, които са недостойни за нас, но имаме и мисли, за които ние сме недостойни.

Встъпват в брак по същия начин, както отиват под куршумите – поради недостиг на въображение.

Възможно е две грешки, борещи се една с друга, да са по-плодотворни, отколкото една неоспоримо царуваща истина.

Верните жени се утешават със своята вярност, като непрестанно си повтарят: “Само да бях поискала…”

Гордостта е също толкова често лицемерна, колкото и скромността.

Да бъдеш възрастен, значи да бъдеш самотен.

Да говориш ясно значи да съзнаваш себе си.

Да живееш с човека, когото обичаш, е също така трудно, както и да обичаш човека, с когото живееш.

Да обичаш повече живота, значи да правиш живота нещо повече от живот.

Да се боиш от своята жена е напълно нормално – и съпружеският героизъм, както всеки друг, се състои в преодоляването на страха. А твоята жена най-вероятно не е толкова страшна, колкото на тебе ти се струва.

“Да се реши задачата, – казва Декарт, – значи да се спечели сражението.” Но да се спечели сраженито не означава да се реши задачата.

Днес моят труд е завършен; но ще остане ли той завършен и утре?

Добре подбралата се двойка е тази, в която и двамата съпрузи едновременно усещат потребността от скандал.

Добрият брак е този, в който съпрузите през деня забравят, че са любовници, а през нощта – че са съпрузи.

Докато чакаме онзи момент, когато истината ще ни обедини, тя продължава да ни разединява.

Ергенът съвсем не познава жените; жененият ги познава посредством своята жена.

Жената вижда в мъжа едновременно сила, която трябва да сломи, и слабост, която трябва да защити.

Жената винаги предпочита твоето робство, пред своята свобода.

Жената пада в нашите очи не когато се отдава на други, а когато ни се отдава на нас.

Жената претендира едновременно и на правото да избира, и на щастието да бъде избрана.

Жената счита за умен този, който споделя нейното мнение, а не мнението на мъжа й.

За да бъдеш благороден, или трябва да си много богат, или да нямаш съвсем нищо.

За да останеш верен на себе си, ще се наложи три пъти на ден да се отричаш от своята партия.

За жената е ужасно както недоверието на мъжа, така и неговата увереност в нея; и тя му отмъщава и за едното, и за другото.

Заради това, че истината бива накланяна на една страна, аз няма да я накланям на друга.

Има писатели, да се размишлява за които е далече по-приятно, отколкото да се четат.

Има понякога моменти, когато си пожелаваме бъдещето да бъде съградено от хората на миналото.

Има хора дотолкова противоречиви, че чак им харесва, когато им се възхищават за това, че те на нищо не се възхищават.

Истината, излизащата от устата на някои хора, мирише твърде лошо.

Истински познаваш само тези, които едновременно обичаш и ги ненавиждаш; така че съпрузите добре познават един друг.

Истинският писател ни поразява, казвайки онова, което ние винаги сме знаели.

Казват ми: “Необходими са ни високи идеали” със същия тон, с който казват: “Необходими са ни добри финанси.

Когато накрая спечелиш уважението на публиката, отдавна вече не уважаваш нито себе си, нито нея.

Който внася в литературата твърде много от своя живот, често внася твърде много литература в своя живот.

Колкото по-малко вярвам в науката, толкова повече се боя от нея.

Колкото по-малко вярваш в Бога, толкова повече разбираш онези, които вярват в него.

Лъжата не е толкова лъжлива, както добре подбраната правда.

Може да се разбереш с тези, които говорят на друг език, но не и с онези, които в същите думи влагат друг смисъл.

Може да си представиш човечество, състоящо се само от жени, но не можеш да си представиш човечество, състоящо се само от мъже.

Моралът е като генетиката: злото е доминанто, а доброто – рецесивно.

Моралът е това, което ще остане от страха, когато той бъде позабравен.

Мъжът е владетел самодържец, който обаче плаща и немалък данък.

На изискванията на жена си отстъпвай по-охотно, отколкото на нейните молби; на молбите – по охотно, отколкото на сълзите; на сълзите – по-охотно, отколкото на заплахите.

На колко съпружески двойки, за да намерят щастието, не ми достига само мало повече страст! А на колко не им достига само малко повече безразличие!

На непознатия можеш да му се оплачеш от това, от което не можеш да се оплачеш на приятеля си, а на приятеля – от това, от което не можеш да се оплачеш на жена си.

Науката ни направи богове преди ние да сме се научили да бъдем хора.

Науката по-лесно намира лекарства, отколкото отговори.

Научните изследвания са естествена форма на поезия, финансирана от държавата.

Нашите високопоставени приятели на нас не ни импонират, обаче се надяваме, че импонират на други наши приятели.

Не вярвам в чудесата – би било твърде просто.

Не казвай в присъствието на жена си всичко лошо, което мислиш за жените въобще…, и всичко хубаво, което мислиш за някои от тях.

Не се нахвърляй, ако ти си прав или ако жена ти е права. Скандалът има смисъл само в съмнителни случаи, когато трябва да се замаже работата.

Не трябва да се вярва, че нещо съществува само затова, защото би било ужасно, ако не съществува. “От ужасното доказателства няма.”

Невежеството е да знаеш не повече, отколкото знаят и другите.

Ние не изискваме от своята жена съвършенство; достатъчно ни е тя да знае, че е несъвършена.

Ние позволяваме да съдят за нас само тези, за които забраняваме на другите да съдят.

Ние прекарваме времето си, завиждайки на хора, каквито не бихме искали да бъдем.

Ние така сериозно се занимаваме са най-незначителни дреболии само затова, за да забравим за несъществеността на цялото.

Никога не се притеснявай от това, което мислиш за жена си; да знаеш само тя за какво мисли…

Нищо не иска този, който разчита на всичко.

Нищо не ми е нужно, но и с нищо няма да ме удовлетвориш.

Нищо така не отвлича учените, както преждевременното откритие.

Нищото е твърде малко; Бог е твърде много.

Някои писатели само тогава изглеждат велики, когато другите се спуснат до техното ниво.

От противниците има несъмнена полза: те утвърждават в нас вярата, че без тях бихме постигнали идеалите си.

Писателят превръща своя огън в хартия.

Писателят, който казва всичко, казва, по мое усещане, малко.

По-добре е да правиш на себе си лошо, отколкото да говориш за себе си лошо; и по-добре е да говориш за себе си лошо, отколкото да мислиш за себе си лошо.

По-добре е просто да послушаш гласа на своите страсти, отколкото да унижаваш разума, търсейки за тях оправдание.

По-лесно е да се откажеш от това, което имаш, отколкото от завистта към това, което нямаш.

Понякога ненавиждаш жена си като човек, когото обичаш твърде силно, а понякога – просто като съвсем чужд човек.

Преди да влизаш в дискусия, опитай се да разбереш каква ще е същността й: противоборство на две мнения? съревнование на два ума? или стълкновение на два характера?

Предишните ни книги ни удивляват двойно: ние не бихме могли да ги напишем още един път, а и не бихме искали.

При писателите, както и при спиритистите, тъмнината способства за измамата.

Приятелят е човек, комуто най-много вярват…, когато говори лошо за нас.

Работейки, правиш по-добре, отколкото можеш.

Радостите на естествоизпитателя са… да наднича под полата на природата.

С най-голям оптимизъм гледам на бъдещето на песимизма.

Сериозната слабост на свободните режими е в това, че всеки е свободен заявява, че не е свободен.

Слабостта на ума се заключава във вярата му, че е способен да убеди малоумието.

Сред най-ненавижданите качества на врага не последно място заемат неговите достойнства.

Старай се да отстъпваш така, че несправедливата критика да стане още по-несправедлива.

Съобразявай се с критиката, дори да е несправедлива; но не се доверявай на критиката, дори и да се справедлива.

Съпружеската любов се съхранява дълго, благодарение на щипка ненавист.

Съпрузите трябва да се въздържат от кавги, ако не се обичат достатъчно силно, за да се помиряват.

Сърцето иска само една жена; чувствата – много; тщестлавието – всички.

Това, че Х. е успял да напише добра книга, може да потуши всяко влечение към литературата.

Убий един човек и ще бъдеш убиец. Убий милиони – ще бъдеш завоевател. Убий всички – и ще станеш Бог.

Умно щастие не съществува.

Хората дискредитират своите мнения, когато започнат да ги обосновават.

Хората като правило се заслужават един друг.

Често съпрузите се ненавиждат един друг особено силно затова, че не изменят един на друг.

Човек се задъхва в човека.

ARTday.bg

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Карло Голдони: Богат е този, който умее да се задоволява с малкото

На днешния ден, 25 февруари, е роден Карло Голдони, често наричан италианския Аристофан. Оставя противоречиви откъм факти мемоари. Описва се като роден комик, небрежен,...

Любовта е като росата – има я за кратко ~ Реноар (видео)

Пиер-Огюст Реноар е френски художник, един от основоположниците на импресионизма, наред с Клод Моне, Пол Сезан и Алфред Сисле. В картините му са усеща...

Всички сме опитни прасета в лабораторията на Бог ~ Тенеси Уилямс

Томас Ланиър Уилямс III е американски писател, работил като драматург в американския театър. Писал е разкази, романи, поезия, есета, сценарии и мемоари. Професионалната му...

Художникът

ХУДОЖНИКЪТ от Оскар Уайлд Една вечер в душата му дойде желание да осъвремени картина на „Удоволствието, което трае само миг”. И той се отправи по света...

Джовани Мирандола и речта му за достойнството на човека

Джовани Пико делла Мирандола (1463-1494) е италиански философ от времето на Ренесанса. Той е познат най-вече с речта си за достойнството на човека, чрез...