Избрано от българските писатели
Скъпи са за сърцата ни представителите на писаното българско слово. Книгите правят света едно по-добро място. Нека си припомним защо:
“Крила имат само тия, дето сърце им иска да лети.” – Николай Хайтов
“Лудите не може никой утеши, бесните не може никой укроти!“ – “Смешен плач”, Христо Ботев
“В човешкото сърце винаги остава поне още една капка сила – докато е живо, докато се надява, докато вярва.” – “Самуил”, Димитър Талев
“Който търси съвършенство, осъден е да създава само фрагмент.” – Атанас Далчев
“Най-силна е онази любов, която може да проявява слабости.” – Елин Пелин
“Ако си тъжен… – казваше баба – тогава плачи. Когато сълзите свършат, животът продължава!” – Дора Габе
„Истински живи са онези, които допускат грешки и се учат от тях. Ако се върнем към собствената си природа, ако си дадем шанс наистина да опознаем себе си, ще имаме шанса да живеем в хармония един с друг.“ – Добромир Банев
„Нека истината дойде при теб, когато очите ти са готови да я видят сами. Остави ме да се порадвам на това, което виждаш ти сега.“ – „Живот в скалите“, Мария Лалева
“Обичам да я гледам, когато се събужда. Започваш да разбираш, че си истински влюбен, когато искаш да се събудиш до някого по-силно, отколкото да заспивате заедно.” – “18% сиво”, Захари Карабашлиев
“Жените не са имали време да пишат историята на човечеството, те само я правели, грижейки се за неговото възпроизводство и уголемяване.” – Любен Дилов-баща
“И беше щастлива, че се случи да разбере какво е това, любовта, както казват – нещо хладно и случайно под ниското небе с лъскава луна, и безшумно, и така красиво неподвижно и самотно. Беше хубаво. Но никога не се случи повече.“ –“Пътуване по посока на сянката“, Яна Букова
“Следвай своята съдба – и не пречи на другите да вършат същото. Не бягай от съдбата си, не търси чужди пътища, не ги отнемай от никого. Упътвай, ала не мъкни никого по пътя на неговата орис.” – “Слънце недосегаемо”, Николай Теллалов
“Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки.” – Йордан Радичков
“Впрочем какво по-страшно наказание от въображаемото изживяване на нещо, което би могло да бъде и не е било?“ – “Пътуване към себе си”, Блага Димитрова
“Никога не ги карай да те обичат, дете мое. Настоявай да те оставят. И знай, че този, който устои и остане, те обича истински.” – “Железният светилник”, Димитър Талев
ARTday.bg
