Първата секунда любов е истината такава, каквато е

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Добромир Банев за най-великото чувство на Св. Валентин

За мнозина този празник е спорен. Лично аз вярвам, че любовта трябва да празнува ежедневно, защото всички ние съществуваме чрез нейните проявления. Така или иначе днешното квадратче от календара за мнозина носи усмивки, надежди и спомени. И това е прекрасно.

Всяка любов има своята първа секунда. Това е вечността, в която минало, настояще и бъдеще се сливат. Това е секундата, в която осъзнаваш, че нищо друго няма значение. Това е безкрайният миг на възторга.

Срещите са различни. Обстоятелствата непременно не съвпадат. Погледът никога няма да се повтори.

В началото рутината е твърде далеч, за да направи нещата банални. Рутината е тази, която ни засмуква в черната си дупка и ни изплюва върху гръбнака на реалността. Преди нея, обаче, целувката е единствена и неповторима. Два чифта очи, които се гледат втренчено. Първата секунда любов задължително преминава в абсолютно мълчание.

Онази любов, за която четем в класическите книги или за която разказва някой от старите филми, сякаш вече не съществува. Като че ли настоящата любов пропуска своята първа секунда и с това се самообрича на забрава. Слушалките в ушите ни пречат, за да чуем онова любовно мълчание, което ни кара да танцуваме от ентусиазъм. Вещите не могат да заменят цветята. Когато цветята ги няма, “онази” любов е нежност по нечии чужди спомени.

Всяка първа секунда е вдъхновението, че има смисъл да продължиш напред. Животът е по-красив, когато се споделя с някого. Това е моментът, в който разбираш, че си добър и спрямо себе си, защото си позволил някой да те обича.

Вдъхновението в първата секунда на любовта също е завинаги.

Изпитвам леко съмнение към младите хора, които срещам по улицата. Ще ми се да вярвам, че са познали любовта и че не споделят тишината единствено в киносалона на някой мол. Всъщност, повечето говорят и по време на прожекцията. Ще ми се да съм сигурен, че ще се възползват от правото да бъдат щастливи в своята първа секунда любов. Защото се случва да виждам отегчението върху лицата им и това ме кара да изтръпвам от ужас. Да си влюбен по презумпция е ужасно. Разбира се, не правя генерални обобщения и не слагам хората под общия знаменател на съмнението. Просто си задавам въпроси, чиито отговори могат да си останат смущаващи.

Предположенията нямат никакво място преди да дойде ред на рутината.

Откривам в архивите си дневници, в които моята първа секунда любов се разпростира в няколко тетрадки. Моите тетрадки – вечност грижливо пазят наивния почерк на младеж, споделил мълчанието с десетки пожълтели листа. Преживяването на стари спомени ни прави живи, а когато става дума за любов – спомените са тези, които ни карат да продължаваме да се усмихваме и да трупаме по лицата си малките бръчки от радост.

Първата секунда любов е истината такава, каквато е. Без никакви украшения и без спестяване на факти. Защото в този миг на вечност тя е абсолютна за двама души, които са започнали да се обичат. Полуистините идват малко по-късно. Те не бързат да се натрапват, понеже знаят, че са преходни и нямат никакво място в безкрая на вселената от чувства.

Всяка любов вероятно е предпоследна и това е прекрасно, защото така ще можем да преживеем вечността много пъти. Няколко първи секунди безкрай в необходимостта да остаряваме с някого заедно. Докато обичаме, всичко има значение. Докато ни обичат, всичко има смисъл. Останалото са бели кахъри и дни, и нощи, които посрещаме и изпращаме.

Свалете за момент слушалките. Не изпускайте своята първа секунда мълчание с друг.

***

Вещица (Любов)

В какво ли не е веща любовта.

Понякога на вещица прилича.

Затръшва гневно входната врата,

невинна пред леглото се съблича.

 

Обича и намразва. После пак.

Приключва и започва отначало.

С протрити джинси или в черен фрак,

красива е без грим и огледало.

 

Оглежда се в разплакани очи –

сълзите са от радост и от мъка –

скандали вдига, после пък мълчи,

уж тръгва, а остава след разлъка.

 

Душите ни разбърква всеки път.

От ярост удря, ала как целува!

Понякога е вещица. Светът

без вещиците пет пари не струва.

Добромир Банев

Снимка: Валентин Иванов – sValio

ARTday.bg

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Робърт Лъдлъм: Това, което човек не си спомня, не съществува за него

Робърт Лъдлъм е продал над триста милиона копия от книгите си и това го прави един от най-печелившите съвременни автори. Автор е на близо...

Александър Солженицин: Истинската мъдрост е горчива

Мечтата му е била да умре в родината си. Така и става. Русия, която се е отказала от него, дълго време не е искала...

Ти ми даваш мъдростта да казвам „ДА“

„Да приемеш неизбежната тъга. Да се съгласиш с трагичното в съществуванието. Да не се настройваш срещу и да отричаш живота. Да спреш да го...

Йосиф Бродски: Следете вашия показалец, защото той жадува да обвинява

Йосиф Бродски се ражда на 24 май през 1940 година в Ленинград. Той е руски поет, носител на Нобелова награда за литература през 1987...

За кирилицата с любов

„Какво мислите?“, пита подканващо всеки ден социалната мрежа. Защото дори тя може да задава въпроси; да ги формулира, да ги напише и да ги...