Маргарита Петкова: До любовта са шест етажа без асансьор

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Днес обичаната поетеса чества юбилей

Обичаната поетеса Маргарита Петкова е родена на 21.02.1956 г. в София. Завършва българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.

Първата ѝ публикация е стихотворението „Върви си“ във в. „Средношколско знаме“ (1973). Публикува във в. „Пулс“, „Литературен фронт“, сп. „Пламък“, „Септември“, сп. „Факел“ и др. Външен анализатор на в. „24 часа“. Поддържа авторски колонки в различни сайтове. Автор е на 17 стихосбирки. Много от стихотворенията ѝ („Иване, Иване“, „Само за жени“, „Болката отляво“) се превръщат в песни, които повечето българи могат да запеят.

Резултат с изображение за „маргарита петкова artday“
Снимка: Личен архив

Още с дебютната си стихосбирка „Дива къпина“ (1983) получава положителна оценка от критиката. Задъханите ѝ строфи се извисяват рязко над дебютите на връстниците ѝ. Критиците разглеждат писането на Петкова като демонстрация на това, което е показателно и за Борис Христов, и за Миряна Башева преди нея – талант и характер.

Резултат с изображение за „маргарита петкова“
Снимка: Ивелина Чолакова, С Добромир Банев на премиерата на „Абсурдни времена“ 

През 2013–2014 г. излизат двете части на стихосбирката „Абсурдни времена“ в съавторство с Добромир Банев. В този поетичен експеримент се сблъскват и допълват двата гласа: женският – разпилян, стихиен и необуздан; мъжкият – подреден, логичен, уравновесен. През 2017 г. по едноименната книга на поетите е направен спектакъл, в който тяхната поезия оживява в изпълнение на Нона Йотова и Петър Антонов. Двамата автори обявиха намерението си да преиздадат „Абсурдни времена“, като включат и пикантни, нецензурирани стихотворения, останали извън първото издание, претърпяло над 10 тиража. Пандемията от коронавирус, обаче, отлага за неопределено време реализацията на проекта.

Резултат с изображение за „маргарита петкова“
Снимка: Личен архив, „Тъй рече Виктор“ – премиера

В последната си книга „Тъй рече Виктор“ (2018) Петкова навлиза в темите за живота и смъртта, за доброто и злото. Това е най-проникновената откъм философска образност книга, засягаща универсалните теми за съществуването, за мястото на човека не само в собственото му битие, но и в един свят, в който своеволията и нарушаването на пространството на другия (физическо и емоционално) се регулират, получават възмездие от по-висши от човека сили.

Маргарита Петкова е носител на националните награди Цветан Спасов (1984), Южна пролет (1984), Христо Ботев (1996), Изворът на белоногата (2002), Димчо Дебелянов (за цялостен принос, 2007), Златна амфора (2009), Носител на просветата (2016); на Годишната награда на Съюза на българските писатели (1997, 2007). Има официален почетен статут на експерт с висок престиж и обществено признание в областта на културата и значка Златна книга за принос към развитието на българската култура от Съвета на европейската и научна общност (2011). Печели Голямата награда в Международния поетически конкурс „Лирични гласове“ (София, 2012).

Преводач от руски на стихове на Марина Цветаева, Анна Ахматова, Андрей Вознесенски и др. Нейни произведения са превеждани на почти всички европейски езици.

Скоро предстои да излезе най-новата книга на поетесата. Тя е озаглавена „Шест етажа без асансьор“ и включва любовна лирика, писана буквално на един дъх през последните няколко месеца. За издаването на книгата се е доверила на Симеон Аспарухов.

Предлагаме ви в аванс три от стихотворенията на Маргарита Петкова, включени в „Шест етажа без асансьор“:

А НА СУТРИНТА СЕ СЪБУДИХА

Понякога спи до късно

(работи вечер, актьор е,

за дамските погледи – лъскав,

за мъжките – безотговорен,

за публиката – разтърсващ,

в компания – обаятелен,

колкото и да бърза,

все закъснява с приятели…)

Понякога съм заспала,

преди да ми звънне, че идва

(поглеждам се в огледалото

и ставам красива видимо,

и ставам да му отворя –

все си забравя ключа,

на „какво ще си кажат хората“

така и не се научих…)

Взима в леглото виното

и ми разказва – времето му

как и с кого е минало,

докато мислел за мене,

косата ми свети под пръстите му,

лудост ли е, или чудо,

но утре ще спим до късно…

Абсурд е да ни събудите!

9:00 АМ

Той тръгва в девет за репетиция

и тихо заключва вратата.

И днес не му изпържих мекици

със сирене и със сладко.

И днес пак той е направил кафето,

оставил го е в микровълновата,

за да мога към десет и десет

да превърна в принцеса сънлата.

И днес на огледалото в банята

е написал „Обичам те, Малката“

и пътем е подредил водоравно

по цветове червилата и лаковете ми.

И днес, загърната във хавлията му

(защото ухае на кожата му),

не се срамувам да съм щастлива.

Благодаря ти, Боже,

че ми го случи такъв – сбъднат,

почти като принц по принцип,

който обича до мен да се буди.

И не обича мекици.

ТОЙ…

Той е просто съвсем различен.

Различен от всички други.

Не ми мотоляви, че ме обича.

Не си приписва заслуги.

Не ми се жалва, че му е тежко

от времето и от работата.

Не ме товари с проблеми и грешки,

с какво трябвало и какво не трябвало.

Не споменава, че преди мене

е имал намколко връзки.

Не ми говори за намеренията си,

докато сутрин се бръсне.

Не пита „Искаш ли да сме заедно“ –

казва своя адрес на шофьора

и ми шепне в ухото „Открадвам те…“,

а аз не му го оспорвам.

Сладко-горчиво, горчиво-сладко

нощ подир нощ ме разлиства.

Обажда ми се кратко в антрактите

само с „Ей, малката, мисля те!“

И аз го мисля. Нито съм вчерашна,

нито за първи път влюбена!

Той не ми казва „Ще се намерим.“

И затова не ме губи.

Заглавна снимка: Иван Стоименов

ARTday.bg

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Отиде си писателят и сценарист на „Вчера“ Владо Даверов

На 76-годишна възраст си отиде писателят и сценарист Владо Даверов. Здравето му внезапно се е влошило и след кратък престой в болница е починал. Той е автор на...

Спомен за Георги Данаилов с откъс от „Деца играят вън“

"… Ние обичаме да разказваме приказки на децата. Длъжни сме да им разказваме. Защото приказките са нашето извинение пред тях. Извинение, че светът, който...

Спасяват Панагюрското съкровище от огнения ад в Лос Анджелис

Предприети са всички необходими мерки за защита на експонатите от изложбата "Древна Тракия и античният свят: Съкровища от България, Румъния и Гърция" в Лос...

Уилки Колинс: Успешната любов понякога говори на езика на ласкателството

Уилки Колинс е роден на 8 януарипрез 1824 г. в Лондон, в семейството на известния художник-пейзажист Уилям Колинс. На 17-годишна възраст започва да работи...

Къщата музей на Бетовен в Бон придоби ценен оригинален ръкопис на творба на композитора

Къщата музей на Лудвиг ван Бетовен в западния германски град Бон е закупила важен оригинален ръкопис на композитора с помощта на публични и частни...