„… Ние обичаме да разказваме приказки на децата. Длъжни сме да им разказваме. Защото приказките са нашето извинение пред тях. Извинение, че светът, който сме им подготвили, все още не е онзи, който те заслужават. Ние се извиняваме, а децата винаги ни прощават. Затова тъй често ни молят да им разказваме приказки, които отдавна вече знаят.“
Георги Христов Данаилов е роден на 8 януари през 1936 година в София. Завършил е физико-математическия факултет на Софийски университет „Климент Охридски“, специалност химия. За първи път през 1962 година печата разкази във вестник „Народна младеж“ и „Вечерни новини“. През 1965 година в съавторство с Васил Райков написва книгата „Заключената планета“, която спечелва награда в анонимния конкурс за научнофантастична повест на издателство „Народна младеж“.
„Деца играят вън“ е първата му самостоятелна книга. Припомняме си кратък, но съдържателен откъс от нея:
„Юли е пораснал! И кога стана това?
Юли, който имаше само задължението да ни радва, сега има и толкова други.
— Внимавай, момче, от тебе се иска да станеш това, което ние не успяхме да бъдем! Разбираш ли?
— Разбирам — би отговорил Юли. — Трябва да стана добър човек.
Но, слава богу, той още не се е научил на ирония.
Бъди снизходителен към нас, Юли. Ние искаме да те направим по-съвършен, отколкото сме самите, и честна дума, не знам как. Не се съмнявай в искреността на доброто ни желание, защото нашите съмнения са достатъчни.
Не беше ли твоето детство по-богато на заложби и чувствителност? Ние ли сме виновни, че то се насочва по едно тясно русло и че в заливчетата на пролетния поток спират и остават безброй цветчета, които не могат да достигнат морето?
На нас ни се струва тъжна раздялата с детството. Но може би само на нас. Твоята гледна точка си остава винаги малко скрита. В това е и нейният чар.“
Снимка: Уикипедия
ARTDAY.BG
