Организаторите на концерти се надяват министърът на здравеопазването да определи ясни правила за работа на сектор култура
Скоро ще стане година, откакто пандемията отне на хората възможността да посещават концерти. Културният бранш беше първият, който „затвори врати“, за да се спре разпространението на новия коронавирус. Стотици напълно разпродадени събития у нас зачакаха по-добри дни.
Докато през 2020г. за свободните артисти се намери решение и цялата държавна култура се преустрои за да оцелее, усвоявайки над 22 милиона лева от държавния бюджет, частните културни оператори, които именно внасят постъпленията в този бюджет, бяха оставени да се справят сами, независимо, че до тях стои публика с десетки хиляди продадени билети.
Писмата, подадени до премиера и министъра на културата с предложения у нас да се следва примера на останалите страни членки на ЕС, за да не се отблъсква публиката и да се запазят както интересите на културните оператори, така и на изпълнителите, останаха без отговор. Очевидно, частният сектор за културни оператори, разпространяващи сценични изкуства на живо от европейската и световна култура, не съществува за българското правителство. У нас не се въведе и единен държавен регламент за вече разпродадените концерти и политика относно дружествата, търпящи загуби поради въведените рестрикции.
Как са уредени тези въпроси в нормалните държави? Веднага след първото затваряне, правителствата в европейските страни издадоха постановления, които да защитят частните културни оператори, осигуряващи културното многообразие, създадоха и пуснаха огромни фондове за защита на купувачите на билети и регламентираха запазването на вече разпродадените концерти. Това се случи във всички страни, включително и в съседна Румъния.
При втория локдаун у нас, със заповед на здравния министър от 25-ти ноември се преустановиха всички културни мероприятия. Изключение се допусна единствено за театрите, които могат да работят при 30 % заетост. Министърът на културата, Боил Банов, обаче направи тълкувание на тази заповед и определи оперите и филхармониите като „сценично изкуство” и негласно те получиха разрешение да работят.
Така без знанието на здравния министър, тази част от културния сектор възстанови работа при 30 % заетост, което за него се оказва достатъчно не само за да оцелява, но и да печели, тъй като този сектор е държавно субсидиран. Зали като „Борис Христов” в Пловдив, „България” на Софийска държавна филхармония, операта и оперетите, продължават работа и дори правят много успешни концерти, канейки именити чуждестранни изпълнители. Оперната звезда Хосе Диего Флорес и цигуларят Максим Венгеров направиха концертите си, за които техните организатори получават и добри държавни приходи. Повече от очевидно е, че тук не става въпрос за театри, както е разрешено в заповедта на МЗ. Повече от очевидно е, че културното министерство спасява държавния сектор зад гърба на здравния министър, чиито заповеди са единствените легитимни по време на въведената извънредна епидемична обстановка.
Има малка част от частния сектор, който взима пример от държавните и възстановява работа. Например Домът на нефтохимика в Бургас е отворил врати и в залата му няма нито една свободна дата в близките месеци. От друга страна, реномирани оркестри като тези на Българското национално радио спазват заповедта и отложиха всичките си ангажименти до края на обявеното извънредно положение – 30 април, тъй като няма как да се прекръстят на театър.
При предходната промяна на заповедите на противоепидемичните мерки министър Ангелов в свои изказвания постави именно културата и образованието като водещи за излизането от кризата. Това донесе надежда, че сектор „Култура“ ще може да заработи според закона и така всички организации в него ще могат да планират своите събития според определените мерки.
За съжаление, в новите заповеди за противоепидемичните мерки, провеждането на културни мероприятия остава в забрава. Изключение правят киносалоните, както и работата на галериите и музеите.
Очевидно е, че опасността от зараза с Ковид-19 за публиката от държавните институции не може да е по-различна от тази на публиката на концерти, чиито организатор е частна компания. В двата случая тя е седяща и наблюдаваща един и същ тип сценично изкуство, при спазване на едни и същи противоепидемични мерки.
Организаторите на концерти се надяват министърът на здравеопазването да определи ясни правила за работа на сектор култура. „Вярваме, че в държава, член на Европейския съюз, противопоставянето на държавен срещу частен сектор, може да бъде единствено неволен пропуск, защото обратното би било изключително злепоставящо съответните институции” – казват от промоутърската компания „БГ Саунд Стейдж”. – Както знаете, културната сфера е с водещо значение за страните членки на Европейския съюз. В Германия с решаването на проблема се е заел лично канцлерът Меркел, като целта й е да се запази културното разнообразие и интересите на потребителите на музикални и културни събития останат ненакърнени. Ние не се съмняваме, че министър Ангелов и министър Банов ще предприемат необходимите стъпки, за да не бъде напълно ликвидиран от пандемията и липсата на адекватни мерки и без това крехкият частен културен бранш”.
На всички, поставени по-горе въпроси, рано или късно, Комисията за защита от дискриминация, Комисията за защита на конкуренцията, и Съдът на Европейския съюз в Люксембург, ще дадат ясен и категоричен отговор. Можем само да се надяваме, че министър Банов и министър Ангелов, ще го направят преди това.
ARTday.bg
