Във всеки от нас живее един малък принц

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Добромир Банев за книгата, която винаги ни завръща към същественото

„Малкият принц“ е поетична книга, нищо че като жанр се определя като повест. Тънка книжка, която четем и препрочитаме безброй пъти, защото това е свят, събиращ по неотразим начин на едно място небето, земята, звездите и всичко онова, което въплътява живота ни. Да се научиш да опитомиш лисица, да разпознаваш пеперудите в гъсениците, да познаеш щастието, заобичвайки едно единствено цвете са неща, които възпитават в нас отношение към красотата на света.

Подарявал съм „Малкият принц“ с повод и без повод, защото във всеки от нас детето оцелява и има нужда да продължи да изпитва възхита. Като възрастни губим много ценно време, забравяйки че има хора, които са истински ценни за нас. Цветето, за което сме се погрижили, е по-важно от всички други цветя и това е съвсем естествено. Стъклените похлупаци не ни предпазват от тъгата и разочарованието, но винаги е хубаво да помним нещата, които са ни носили радост. Подарявайки копие от книгата, искам да не преставаме да помним, че същественото е невидимо за очите, но е достатъчно за миг да затворим очи, за да изпитаме отново насладата от детство, което никога няма да ни напусне.

„Малкият принц“ е верният съветник, който няма да ни подведе по пътя към планетите, за които сме мечтали. Да, ставаме отговорни за онези, които сме опитомили, и само търпението може да ни разкрие в пълнота смисъла от това да остаряваме заедно, уважавайки се, подкрепяйки се, обичайки. Важно е да не спираме да поглеждаме към звездите, а ако думите пречат да се разбираме помежду си, достатъчно е да помълчим в компанията на някого. Тогава същественото винаги става достъпно.

На 6 април се навършиха 78 години от излизането на първия екземпляр на „Малкият принц“. Книгата на Антоан дьо Сент-Екзюпери е преведена на над 300 езика и това е прекрасно. Защото всеки читател се разпознава в поетичната приказка за краткия живот, който ни е отреден, припомняйки си, че е „много по-мъчно е да съдиш сам себе си, отколкото да съдиш другите. Ако можеш да съдиш себе си правилно, значи ти си истински мъдрец.“

Добромир Банев

Снимка: Валентин Иванов-sValio; Източник: Столица.бг

ARTday.bg

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Защо светът принадлежи (и) на левичарите

Днес, 13 август, светът официално обръща поглед към едни от най-уникалните и креативни хора на планетата – тези, които си служат предимно с лявата...

Хърбърт Уелс: Всеки момент от живота е чудо и мистерия

Хърбърт Джордж Уелс се ражда на 21 септември през 1866 година. Един от основоположниците на научнофантастичната литература. За разлика от Жул Верн, той я...

Споменът за него

"Тази нощ луната се показва. Излязох да я гледам. Катереше се бавно към върховете на клоните. Така тиха. Спомних си. Нощ след нощ нейната тишина...

Стенли празнува рожден ден (видео)

Станислав Сланев, известен с псевдонима Стенли, е български поп и рок изпълнител, роден на 12 август 1959 г. в гр. Преслав. Стенли завършва специалност...

Кучетата разпознават усмихнати лица, сочи проучване

Всеки любител на кучета ще ви каже, че неговият четириног приятел усеща настроението и емоциите му, пише Би Би Си. Сега учените са установили какво...