Представяме ви оригиналната версия на „Горда Стара планина“
Един от националните ни символи, химнът на България, е заслуга на Цветан Радославов, роден на 19 април 1863 г. в град Свищов, откъдето родом са и българските писатели и общественици Иван Шишманов и Алеко Константинов.
Той е потомък на знатните възрожденски фамилии Павлович, Хаджиденкови и Радославови. Дядо му по майчина линия е известният просветен деец и книгоиздател Христаки Павлович, а един от вуйчовците му, Николай Павлович, е първият български художник с академично образование, от когото Радославов наследява увлечението си по живописта и театъра.
Цветан Радославов завършва класическа гимназия във Виена, следва история и славистика в Прага и защитава докторска степен по психология в Лайпциг, Германия. Родолюбец по душа, Радославов се отказва от съдбата на емигрант и отхвърля предложенията за преподавателска дейност във Виена, Германия и Прага. Завръща се в родината, за да предаде знанията си на българските младежи. Работи като гимназиален учител и преподава западни и древни езици, психология, етика и логика първо в Габрово, после в Мъжката гимназия в Русе, а накрая и в Трета мъжка гимназия в София, където пребивава в малка мансарда в къща във виенски стил на улица “ Ангел Кънчев “ №3.
На път за бойното поле по време на Сръбско-българската война (1885 г.) Радославов композира и написва текста на песента “Горда стара планина”, превърнала се в официален химн на България. Текстът е променян многократно, като последната промяна е направена през 1990 г. Мелодията обаче е останала неподвластна на историческите промени.
Оригиналната версия на Цветан Радославов:
ГОРДА СТАРА ПЛАНИНА
Горда Стара планина,
до ней север се синей.
Слънце Витош позлатява,
към Цариград се белей.
Припев:
Мила Родино,
ти си земен рай,
твойта хубост, твойта прелест,
ах, те нямат край.
Хайде братя българи,
към Балкана да вървим.
Там се готви бой юнашки,
за свобода, правдини.
ARTday.bg
