На Велика събота едно стихотворение от Добромир Банев
* * *
Аз помня всяка ласка наизуст.
Каквото бях изгубил, ти донесе…
Намига ни приятелски Исус
преди неделното „Христос Воскресе!“
Зад всяка доброта прозира Бог.
Съдбата само ни подхвърля знаци.
(Една софийска събота без смог,
сред снимки на яйца и козунаци).
Прилежно дистанцирани, стоим
пред скъпите си умни телефони…
Светът е празен – миг цигарен дим.
И този миг ще се превърне в спомен!
Исус е просто палаво дете…
Животът като нежност е нелесен –
отне ми много, но ми даде теб –
любов!
Христос Воистина Воскресе!
Добромир Банев
Снимка: Валентин Иванов-sValio
ARTday.bg
