Коста Цонев: Хора, обичайте се, защото така ставате по-добри

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Коста Цонев е изпълнил общо над 70 роли в киното. Ролята на разузнавача Емил Боев в няколко филма по сценарии на Богомил Райнов му носи огромна популярност: „Господин Никой“ (1969), „Няма нищо по-хубаво от лошото време“ (1971), „Голямата скука“ (1973), „Реквием за една мръсница“ (1976), „Умирай само в краен случай“ (1978), „Тайфуни с нежни имена“ (1979).

Той дебютира в киното още като студент през 1951 г. в малката роля на немски офицер във филма „Тревога“, а след това изпълнява все централни роли в „Командирът на отряда“ (1959), „В тиха вечер“ (1960), „Бедната улица“ (1960), „Бъди щастлива, Ани“ (1961), „Баща ми бояджията“ (първият български филм мюзикъл), „Басейнът“ и мн. др.

Няколко поколения помнят Коста Цонев с ролята на Емил Боев, донесла му изключителна популярност във филмите „Господин Никой“ и „Няма нищо по-хубаво от лошото време“, които са създадени по книгите на Богомил Райнов за българското разузнаване.

В „Сватбите на Йоан Асен“ се снима в две роли, тъй като му се налага да замести починалия по време на снимките Апостол Карамитев в ролята на Йоан Асен, а изпълни и ролята на царския брат Александър.

Участвал е и в почти всички телевизионни сериали през миналия век: „На всеки километър“, „Демонът на империята“, „Изгори, за да светиш“, „По дирята на безследно изчезналите“, „Дом за нашите деца“, „Бащи и деца“, „Неизчезващите“ и др.

Последният филм с негово участие е „Шантав ден“ от 2004 г. на режисьора Силвия Пешева, в който си партнира с актрисата Весела Казакова.

През 2001 г. издава мемоарната книга „Дон Кихот от Красно село“, а през 2007 г. – книгата изповед „Моите жени, моите роли“.

През 1976 г. е удостоен със званието народен артист. Лауреат е на Димитровска награда (1980). Носител е на орден „Стара планина“ първа степен (1999). През февруари 2000 г. е удостоен с наградата на Съюза на българските филмови дейци за цялостен принос към българското филмово изкуство.

Висок, рус, привлекателен, талантлив и в киното играе българския Джеймс Бонд – Емил Боев. Звучи като универсална рецепта за секссимвол и любимец на жените. И той наистина е. Дотолкова, че понякога му се налага да се измъква през прозореца на тоалетната, за да не налети на почитателките, окупирали служебния вход на театъра.

Не че избягва дамите, дори напротив. Първата му любов е актрисата Звезда, а последната – актрисата Елена, съпругата, която бе с него 29 години до кончината му.

Два пъти се е женил за една и съща жена – тв говорителката Анахид Тачева.

„През първата половина от живота си бях Дон Жуан, през втората – Дон Кихот”, казваше Цонев приживе.

За списание „Ревю“ през юни 2002 г. актьорът споделя:

„Не работя за отличия, въпреки че ми е приятно в момента, в който ги получа. След това ги забравям, защото не са ми цел в живота. Целта ми е съвсем друга. Наградите ми действително са много, стоят си затворени в една кутия. Само в тържествени моменти се сещам да закача дадено отличие на ревера си. Най-големият подарък за мен е, като ме видят на улицата, да ми се усмихнат, да ме поздравят, да ми се зарадват – това е орденът за мен. Нашето изкуство е такова, ние сме създадени да имаме публика и ако тя не е доволна от това, което правим, много е жестоко да получиш упрек на улицата.“

„Всеки може да ме излъже, да ме измами, особено ако се отнася до някаква финансова сделка или до доверие. Аз вярвам на хората. Може би с годините вече поумнях и не вярвам толкова, но донкихотовското си стои у мен. Не мога да обидя човек, да го нараня, камо ли да тръгна на лов да убивам животни. Това за мен е непонятно. Така, както обичам приятелите си, така обичам и животните, защото все пак те са твари, които създават радост.“

„Любовта за мен е най-важното нещо, което бог е дарил на човек, най-божественото. Аз съм изпитал това чувство от много малък и винаги го поддържам у себе си, възхищавам се на хубавото, на интересното.“

„Влюбеният човек става друг. Той се променя, търпи компромиси, вижда цветята, зелената тревичка, луната. А като е отруден, нито тревички гледа, нито слънце. Псува и кара напред. Затова любовта е безкрайно необходима. Моят апел е: „Хора, обичайте се, защото така ставате по-добри.“

Снимки: Кадри от филма „Г-н Никой“ (1969), реж. Иван Терзиев; сценарист Богомил Райнов

ARTday.bg

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Там, на брега…

С ТЕБ И СЛЕД ЛЯТОТО Още миг ще ти дам, но животът е кратък, просто мисъл към мен изпрати... Ще направиш кафето ми толкова сладко, ще усмихнеш любящи...

Късно и непоправимо

ВИК от Блага Димитрова Кога ще дойдеш ти? Когато си отида и сетните ми стъпки отехтят далече? Кога ще си със мен? Когато те зазида сред четири стени самотната ти вечер? Кога ще...

Пол Маккартни издава албум, който е записан преди 50 години

Пол Маккартни издава албум, който е записан преди 50 години, съобщава БТА. One Hand Clapping съдържа 32 песни, които са създадени с групата "Уингс"...

Атанас Далчев: Снизхождението е белег и на лоша съвест

Атанас Далчев е роден на 12 юни 1904 г. в Солун. През 1922 г. завършва I мъжка гимназия в София. За пръв път публикува...

Боливия започна производство на бира от листа на кока

Производство на нова бира от листа на кока е започнало в Боливия, но не е ясно дали тя някога ще бъде одобрена за продажба...