Немският философ Хайдегер също е обект на изследване наред с българския писател
Премиера на книгите на проф. Пламен Антов „Анималистиката на Емилиян Станев“ и „Пред непостижимото: Емилиян Станев и Мартин Хайдегер“ (изд. „Книги за всички“) ще се състои на 21 юни от 18.30 ч. в Културно-информационния център на Република Северна Македония. Книгите на литературния историк и изследовател са пръв опит за конструиране и дълбинно изследване на философската система на Емилиян Станев. Макар да е фокусирана върху ранната анималистика на писателя от 1930-40-те години и особения, философски натоварения образ на животното в нея, тя чете „целия” Станев. За пръв път се обръща специално внимание върху най-късния период в творчеството му от 70-те години (т. нар. „последни разкази”) като израз на страстна ангажираност с глобалните проблеми на „епохата” и преди всичко като опит за морална философия на науката. Късният Станев теоретично рационализира и аргументира онова, което ранният анималист-художник е осъществил спонтанно и донякъде несъзнавано в прозата си за природата и животните.
Немският философ Хайдегер също е обект на изследване наред с българския писател. Специален акцент е поставянето му в контекста на Изтока (Дао) и на разбирането на природата и битието, близко до което е и Станев. Непосредствен предмет във втората книга е късната философия на Хайдегер след поврата, и по-специално същностната й близост с източното мислене (Дао, дзен). Това е първото цялостно и концептуално изследване в българската философска наука на източните следи у „втория” Хайдегер.
Но краен предмет на изследванията все пак не е немският философ, а българският писател анималист. Изследователският сюжет се разгръща като аргументация на тезата, че Хайдегер преднамерено, по западному, върви към цел, където Станев, подобно на своя персонаж животното, през цялото време е бил по един несъзнаван начин, сам неподозирайки.
Пламен Антов е роден в Монтана през 1964 г. Завършил е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Сега е проф. дфн в Института за литература към БАН. Пише поезия, белетристика, драматургия, есеистика, публицистика, литературна критика и теория. Автор е на множество публикации в специализирания литературен и научен печат, както и на девет книги с поезия, разкази, драматургия, литературна теория и изследвания. Негови стихотворения и литературоведски статии са публикувани в чужбина. Носител е на национални награди за поезия и драматургия.
ARTday.bg
