Интервю на Ирина Канушева
На 7 юли е премиерата на филма „Бащата“ по кината във Франция. По този повод ви представяме едно специално интервю на Ирина Канушева с режисьорите Петър Вълчанов и Кристина Грозева:
– Интересуват ви малките проблеми на малкия човек. От всеки от нас ли става герой на филм?
Всеки от нас може да попадне в ситуация, като тази на героите от нашите филми. Както в „Бащата“ – сблъсъкът със загубата на близък човек за съжаление е неизбежен. И тук, и по света зрителите изпитват вълнение от случващото се на екрана, съпреживяват на героите ни, преоткриват себе си в постъпките, думите, реакциите им.
– Малки истории, уж за малки хора, а ровите доста надълбоко.
– Иска ни се да не разказваме истории, които не са ни близки. Не бихме се захванали с атрактивни истории, които обаче са далече от нас самите.
– Всичките ви истории са малко от жълтите вестници. Обаче вие вадите човешкия образ на героите си и не си позволявате да ги принизявате или да издевателствате над тях.
– Да, не ни се иска да правим такова кино, което лесно би възбудило емоциите на зрителя. Да го разплачеш, да използваш лесни похвати, да дърпаш най-тънката струна, както се казва…
На кинофестивала в Карлови Вари
– Разплакването е най-лесното, разсмиването е трудно.
– Да, наистина. Винаги се стремим да оставим пространство във филма, така че зрителят да може да надгражда, дай Боже да го обогатява, не просто да го получава смлян, готов, а да стане съавтор. Това е важно за нас.
– Тежи ли ви тази отговорност, че хората ви вярват вече и че чакат филмите ви?
– Опитваме се да не се замисляме, защото това може да те блокира. Когато „Урок“ тръгна по фестивали, със „Слава“ не се замислихме въобще за това, че е втори филм, дали ще се провалим или не.
– Защо “Бащата“ не е в трилогията „Урок“, „Слава“, „Триумф“?
– Идеята за „Бащата“ всъщност се разви паралелно на трилогията.
– А знаехте ли, че и „Триумф“ ще го има?
– Идеята за „Триумф“ винаги ни е блазнела. „Триумф“ е за случая с Царичина… Там вестникарското заглавие беше „Под дулото на Калашници висши офицери копаят дупка в земята в търсене на контакт с извънземен разум“. Според нас тази история е предизвикателна.
– Пак ли с гръцките ви партньори?
– “Граал филмс” със сигурност пак ще се включат, защото се оказаха много коректни и станахме приятели. Благодарение на тях го гледа монтажистът на гръцкия режисьор Йоргос Лантимос („Фаворитката“, „Кучешки зъби“) и даде добри насоки.
– А актьорите? Знам, че едва ли не по избраните актьори пишете сценария.
– За „Бащата“ си представяхме и Иван Савов, и Иван Бърнев без никакво колебание.
– Работите с един почти постоянен екип актьори. Как ги събрахте и имате ли планове да промените нещо?
– Работим с актьори, които най-добре си пасват с характерите в сценария. Също така открихме колко талантливи актьори са нашите колеги режисьори – Николай Тодоров, Поли Ангелова, Димитър Сарджев, Милко Лазаров, Павел Веснаков, Ралица Петрова. Освен това имаме и много любими непрофесионлани актьори, като Боян Дойчинов, Надежда Братоева – Дойчинова, Ана Братоева, Георги и Татяна Братоеви, Мира Искърова, Георги Дамянов. С всички тях винаги е удоволствие да се работи, надяваме се и за напред да снимаме пак с тях.
Кадър от филма „Бащата“
– Какви качества трябва да притежава един актьор, за да се снима във ваш филм?
– Да обича да изненадва сам себе си, да ни изненадва нас. Да търси, да не се страхува. Най-опасното в творческата работа е да си търсиш удобно местенце в зоната на комфорта…
– Избрахте игралното кино, но във филмите ви има силен документален елемент – и в „стартовата“ случка, и след това в изграждането на средата. Наблюдателността ли е основното оръжие на режисьора?
– Когато снимахме документалния “Реки без мостове”, операторът ни Крум Родригез каза нещо от сорта: “Абе, вие сте странни хора – като снимате игрално кино имате документален подход, а сега като снимате документален филм подхождате все едно снимате игрален”.
– А как си поделяте работата двамата?
– Вече става интуитивно.
– Обичате парадоксалните решения. Казват ли ви, че филмите ви са екстравагантни?
– Да, за наша радост.
– Прочетох някъде, че „Бащата“ бил един вид терапия за вас, заради автобиографичните елементи в него. Петьо, образът на майка ти присъства във филма ви.
– Да, така е, образът на майка ми присъства в почти всичките ни филми. Дори я изписваме сред актьорите във финалните надписи – Иванка Братоева. Тя беше изключителна актриса, между другото, завършила е в класа на Апостол Карамитев. Сега е наш творчески талисман, чувстваме я като духовен гард, ако може така да се каже. От друга страна, изкуството е добро лекарство и ние се радваме, че от първите срещи с публиката „Бащата“ наистина има терапевтичен ефект.
– Имате си вие чувство за хумор и в живота.
– Да, то не може иначе. Много често попадаш в ситуации, които наистина са нелепи и абсурдни. Е, не ходим с чехли по улиците, като героя във филма…
– Чехлите са ми любими!
– Това пак е такъв момент… От скриптерска грешка се случи. По сценарий героят на Бърнев трябваше да се върне в къщата, защото там му е багажът. Но се оказа, че сме го заснели само с една раничка и няма мотивацията да се върне в къщата. Затова решихме, че в крайна сметка ще излезе по чехли…
– Той казва, че е изхабил 5-6 чифта чехли…
– Да, и някъде си беше с нормални чорапи, някъде си слагаше допълнителни, въпреки че те въобще не му помагаха.
– А когато има трагичен момент, но той е и комичен, как уцелвате тънката линия, да не пропаднете в едната или в другата крайност?
– Има опасност да е много хубава ярка сцена, обаче да не работи за цялото и да заглушава другите. И това е наистина сложното в монтажа, да можеш да степенуваш, да се отказваш, понякога от най- хубавото в името на цялото. Ние след „Урок“ нямаме проблем с това. На снимки обичаме да отиваме докрай. По време на монтаж обаче сме безпощадни да махаме това, което ни си струва, че не работи за цялото на филма, колкото и спонтанно, смешно и емоционално да е станало.
– Вие смеете ли се на собствените си филми? А разплакват ли ви? И въобще, колко емоция може да вложи режисьорът, когато прави филм?
– Често се смеем на терен, но не винаги това означава, че сцената е станала. След това на монтаж плачем – търсим дубъла дето ни е разсмял най-много и не го намираме, а той е там, просто вече го гледаме с дистанция, с по-обективен поглед.
– От коя част от създаването на филма с радост бихте се отървали?
– От продуцентската работа. Все още търсим продуцента, на който можем 100% да се доверим. Но вече толкова сме се парили, че сме отчаяни. Вероятно и ние не сме лесни за работа, искаме да имаме пълна свобода и вето над много продуцентски решения, което едва ли би се приело от другите продуценти.
– Как разбирате, че сте на прав път? Имате ли хора – коректив на идеите ви?
– Въпрос на усет, няма правила. Имаме няколко колеги, но които винаги показваме работни версии на филмите, защото ценим мнението им.
– Кои са вашите Учители, у нас и по света?
– Георги Дюлгеров и Людмил Стайков са нашите учители от НАТФИЗ. Срещите ни с тях и до ден днешен са страшно вълнуващи… Вдъхновява ни и творчеството на грузинския режисьор Георги Данелия.
– „Бащата“ получи голямата награда „Кристален глобус“ в Карлови Вари, фестивал категория А, беше в конкурса в Торонто, спечели и голямата награда „Златна роза“ за най-добър филм във Варна. Става ли по-лесно снимането на филми след награди и признание?
– Да, с натрупването някои неща ти стават по-ясни предварително, знаеш къде можеш да сбъркаш. От друга страна пък е хубаво винаги да се изненадваш, да имаш предизвикателства.
– А откъм финансиране?
– Откъм финансиране, честно казано, не е много по-лесно. Ние печелим в нискобюджетните сесии. В другите, ми се струва, че като се отпускат средства за по-малко проекти и шансът е по-малък.
– „Урок“ и „Слава“ имат към 100 отличия общо. „Бащата“ чака ли го същото?
– Не знам, засега печели. Ние много-много гледаме да не се интересуваме от това.
– Защо?
– Защото сме вече със следващия проект. Ако си търсиш копродуцент, сейлс агент, дистрибутор в чужбина, всички тези неща, разбира се, помагат.
На кинофестивала в Карлови Вари
– Някъде казвате, че имате големи успехи и награди по фестивалите, но връзката с редовата публика не е много добра.
– „Урок“, да кажем, има около 14 000 души публика у нас. Очаквахме повече. Странно беше, че например в Арените вървя на екран 6-7 седмици, а официалните резултати не бяха много добри. И сме се чудили защо.
– Известно е, че българското кино е „далекобойно“, то е маратон, не спринт.
– Вероятно защото и „Урок“, и „Слава“ ние си ги разпространявахме, но ето сега с „Бащата“ вече сме с друг дистрибутор, защото това си е специфична работа. В същото време „Слава“ има към 30 000 зрители във Франция, в Италия има около 12 000 човека, в Испания също… Интересното е, че в чужбина ни се случва вече няколко пъти, хора от публиката да казват, „Аз съм гледал предишните ви филми“. Което е хубаво, защото чрез филмите ни нашата култура успява да бъде видяна.
– Докъде искате да стигнете в киното?
– Искаме да продължаваме да снимаме филми.
Ирина Канушева
На заглавната снимка: Режисьорите Кристина Грозева и Петър Вълчанов
ARTday.bg
