Кристина Грозева и Петър Вълчанов: Искаме да продължаваме да снимаме филми

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Интервю на Ирина Канушева

На 7 юли е премиерата на филма „Бащата“ по кината във Франция. По този повод ви представяме едно специално интервю на Ирина Канушева с режисьорите Петър Вълчанов и Кристина Грозева:

–              Интересуват ви малките проблеми на малкия човек. От всеки от нас ли става герой на филм?

Всеки от нас може да попадне в ситуация, като тази на героите от нашите филми. Както в „Бащата“ – сблъсъкът със загубата на близък човек за съжаление е неизбежен. И тук, и по света зрителите изпитват вълнение от случващото се на екрана, съпреживяват на героите ни, преоткриват себе си в постъпките, думите, реакциите им.

–              Малки истории, уж за малки хора, а ровите доста надълбоко.

–              Иска ни се да не разказваме истории, които не са ни близки. Не бихме се захванали с атрактивни истории, които обаче са далече от нас самите.

–              Всичките ви истории са малко от жълтите вестници. Обаче вие вадите човешкия образ на героите си и не си позволявате да ги принизявате или да издевателствате над тях.

–              Да, не ни се иска да правим такова кино, което лесно би възбудило емоциите на зрителя. Да го разплачеш, да използваш лесни похвати, да дърпаш най-тънката струна, както се казва…

Няма налично описание.
На кинофестивала в Карлови Вари

–              Разплакването е най-лесното, разсмиването е трудно.

–              Да, наистина. Винаги се стремим да оставим пространство във филма, така че зрителят да може да надгражда, дай Боже да го обогатява, не просто да го получава смлян, готов, а да стане съавтор. Това е важно за нас.

–              Тежи ли ви тази отговорност, че хората ви вярват вече и че чакат филмите ви?

–              Опитваме се да не се замисляме, защото това може да те блокира. Когато „Урок“ тръгна по фестивали, със „Слава“ не се замислихме въобще за това, че е втори филм, дали ще се провалим или не.

–              Защо “Бащата“ не е в трилогията „Урок“, „Слава“, „Триумф“?

–              Идеята за „Бащата“ всъщност се разви паралелно на трилогията.

–              А знаехте ли, че и „Триумф“ ще го има?

–              Идеята за „Триумф“ винаги ни е блазнела. „Триумф“ е за случая с Царичина… Там вестникарското заглавие беше „Под дулото на Калашници висши офицери копаят дупка в земята в търсене на контакт с извънземен разум“. Според нас тази история е предизвикателна.

–              Пак ли с гръцките ви партньори?

–              “Граал филмс” със сигурност пак ще се включат, защото се оказаха много коректни и станахме приятели. Благодарение на тях го гледа монтажистът на гръцкия режисьор Йоргос Лантимос („Фаворитката“, „Кучешки зъби“) и даде добри насоки.

–              А актьорите? Знам, че едва ли не по избраните актьори пишете сценария.

–              За „Бащата“ си представяхме и Иван Савов, и Иван Бърнев без никакво колебание.

–              Работите с един почти постоянен екип актьори. Как ги събрахте и имате ли планове да промените нещо?

–              Работим с актьори, които най-добре си пасват с характерите в сценария. Също така открихме колко талантливи актьори са нашите колеги режисьори – Николай Тодоров, Поли Ангелова, Димитър Сарджев, Милко Лазаров, Павел Веснаков, Ралица Петрова. Освен това имаме и много любими непрофесионлани актьори, като Боян Дойчинов, Надежда Братоева – Дойчинова, Ана Братоева, Георги и Татяна Братоеви, Мира Искърова, Георги Дамянов. С всички тях винаги е удоволствие да се работи, надяваме се и за напред да снимаме пак с тях.

Няма налично описание.
Кадър от филма „Бащата“

–              Какви качества трябва да притежава един актьор, за да се снима във ваш филм?

–               Да обича да изненадва сам себе си, да ни изненадва нас. Да търси, да не се страхува. Най-опасното в творческата работа е да си търсиш удобно местенце в зоната на комфорта…

–              Избрахте игралното кино, но във филмите ви има силен документален елемент – и в „стартовата“ случка, и след това в изграждането на средата. Наблюдателността ли е основното оръжие на режисьора?

–              Когато снимахме документалния “Реки без мостове”, операторът ни Крум Родригез каза нещо от сорта: “Абе, вие сте странни хора – като снимате игрално кино имате документален подход, а сега като снимате документален филм подхождате все едно снимате игрален”.

–              А как си поделяте работата двамата?

–              Вече става интуитивно.

–              Обичате парадоксалните решения. Казват ли ви, че филмите ви са екстравагантни?

–              Да, за наша радост.

–              Прочетох някъде, че „Бащата“ бил един вид терапия за вас, заради автобиографичните елементи в него. Петьо, образът на майка ти присъства във филма ви.

–              Да, така е, образът на майка ми присъства в почти всичките ни филми. Дори я изписваме сред актьорите във финалните надписи – Иванка Братоева. Тя беше изключителна актриса, между другото, завършила е в класа на Апостол Карамитев. Сега е наш творчески талисман, чувстваме я като духовен гард, ако може така да се каже. От друга страна, изкуството е добро лекарство и ние се радваме, че от първите срещи с публиката „Бащата“ наистина има терапевтичен ефект.

–              Имате си вие чувство за хумор и в живота.

–              Да, то не може иначе. Много често попадаш в ситуации, които наистина са нелепи и абсурдни. Е, не ходим с чехли по улиците, като героя във филма…

–              Чехлите са ми любими!

–              Това пак е такъв момент… От скриптерска грешка се случи. По сценарий героят на Бърнев трябваше да се върне в къщата, защото там му е багажът. Но се оказа, че сме го заснели само с една раничка и няма мотивацията да се върне в къщата. Затова решихме, че в крайна сметка ще излезе по чехли…

–              Той казва, че е изхабил 5-6 чифта чехли…

–              Да, и някъде си беше с нормални чорапи, някъде си слагаше допълнителни, въпреки че те въобще не му помагаха.

–              А когато има трагичен момент, но той е и комичен, как уцелвате тънката линия, да не пропаднете в едната или в другата крайност?

–              Има опасност да е много хубава ярка сцена, обаче да не работи за цялото и да заглушава другите. И това е наистина сложното в монтажа, да можеш да степенуваш, да се отказваш, понякога от най- хубавото в името на цялото. Ние след „Урок“ нямаме проблем с това. На снимки обичаме да отиваме докрай. По време на монтаж обаче сме безпощадни да махаме това, което ни си струва, че не работи за цялото на филма, колкото и спонтанно, смешно и емоционално да е станало.

–              Вие смеете ли се на собствените си филми? А разплакват ли ви? И въобще, колко емоция може да вложи режисьорът, когато прави филм?

–              Често се смеем на терен, но не винаги това означава, че сцената е станала. След това на монтаж плачем – търсим дубъла дето ни е разсмял най-много и не го намираме, а той е там, просто вече го гледаме с дистанция, с по-обективен поглед.

–              От коя част от създаването на филма с радост бихте се отървали?

–              От продуцентската работа. Все още търсим продуцента, на който можем 100% да се доверим. Но вече толкова сме се парили, че сме отчаяни. Вероятно и ние не сме лесни за работа, искаме да имаме пълна свобода и вето над много продуцентски решения, което едва ли би се приело от другите продуценти.

–              Как разбирате, че сте на прав път? Имате ли хора – коректив на идеите ви?

–              Въпрос на усет, няма правила. Имаме няколко колеги, но които винаги показваме работни версии на филмите, защото ценим мнението им.

–              Кои са вашите Учители, у нас и по света?

–              Георги Дюлгеров и Людмил Стайков са нашите учители от НАТФИЗ. Срещите ни с тях и до ден днешен са страшно вълнуващи… Вдъхновява ни и творчеството на грузинския режисьор Георги Данелия.

–              „Бащата“ получи голямата награда „Кристален глобус“ в Карлови Вари, фестивал категория А, беше в конкурса в Торонто, спечели и голямата награда „Златна роза“ за най-добър филм във Варна. Става ли по-лесно снимането на филми след награди и признание?

–              Да, с натрупването някои неща ти стават по-ясни предварително, знаеш къде можеш да сбъркаш. От друга страна пък е хубаво винаги да се изненадваш, да имаш предизвикателства.

–              А откъм финансиране?

–              Откъм финансиране, честно казано, не е много по-лесно. Ние печелим в нискобюджетните сесии. В другите, ми се струва, че като се отпускат средства за по-малко проекти и шансът е по-малък.

–              „Урок“ и „Слава“ имат към 100 отличия общо. „Бащата“ чака ли го същото?

–              Не знам, засега печели. Ние много-много гледаме да не се интересуваме от това.

–              Защо?

–              Защото сме вече със следващия проект. Ако си търсиш копродуцент, сейлс агент, дистрибутор в чужбина, всички тези неща, разбира се, помагат.

Няма налично описание.
На кинофестивала в Карлови Вари

–              Някъде казвате, че имате големи успехи и награди по фестивалите, но връзката с редовата публика не е много добра.

–              „Урок“, да кажем, има около 14 000 души публика у нас. Очаквахме повече. Странно беше, че например в Арените вървя на екран 6-7 седмици, а официалните резултати не бяха много добри. И сме се чудили защо.

–              Известно е, че българското кино е „далекобойно“, то е маратон, не спринт.

–              Вероятно защото и „Урок“, и „Слава“ ние си ги разпространявахме, но ето сега с „Бащата“ вече сме с друг дистрибутор, защото това си е специфична работа. В същото време „Слава“ има към 30 000 зрители във Франция, в Италия има около 12 000 човека, в Испания също… Интересното е, че в чужбина ни се случва вече няколко пъти, хора от публиката да казват, „Аз съм гледал предишните ви филми“. Което е хубаво, защото чрез филмите ни нашата култура успява да бъде видяна.

–             Докъде искате да стигнете в киното?

–             Искаме да продължаваме да снимаме филми.

Ирина Канушева

На заглавната снимка: Режисьорите Кристина Грозева и Петър Вълчанов

ARTday.bg

 

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Краят на невинността

"Cветът се променяше, невинността си бе отишла, добродетелите също. Върху ръждясващия свят бе плъзнала тревога: какво ли не бе изгубено - и добрите обноски,...

Руси Чанев преразказа „Под игото“ на съвременен български

78-годишната легенда на българския театър и кино Руси Чанев едва ли си е давал сметка на какво ще се изложи, заемайки се с адаптацията...

Висоцки: И не си доживях, и не съм си допял…

„И не си доживях, и не съм си допял...” Такива откровения пишеше Владимир Висоцки. И наистина не си доживя, и не си допя –...

Десислава Стоянова се разделя с „Преди обед“ след 12 години

Едно от най-популярните лица на bTV, Десислава Стоянова, ще направи последния си ефир като водеща на предаването "Преди обед" утре. След 12 години, изпълнени...

Вероятно Селин Дион ще пее на откриването на Олимпийските игри

Селин Дион може да се завърне на сцената по време церемонията по откриването на Олимпийските игри в Париж на 26 юли, съобщи Variety. Ако...