Откъс от „Утринно сияние“ на Сара Джио
Когато след три месеца Декстър ме помоли да се омъжа за него, аз отговорих с да. Какъв друг отговор можех да дам, наистина? Ако някой пусне диамантена огърлица в дланта ти и каже: „Сложи я, ще ти стои прекрасно“, ще се усмихнеш и ще я окачиш на врата си, възхищавайки се на отражението си в огледалото. Приех предложението му за брак, може би дори преди да разбера дали обичах Декстър Уентуърт или обичах идеята да съм влюбена в Декстър Уентуърт. Но когато нашето вихрено ухажване се поуспокои, аз го видях такъв, какъвто беше: чувствителен, креативен и дълбоко грижовен мъж, който ме обичаше и когото обичах в отговор. Щяхме да разказваме любовната ни история на децата си, а те щяха да се кикотят. Нашата история щеше да бъде белязана с „щастливи завинаги“, или поне така си мислех…
Сара Джио, „Утринно сияние“
Превод: Дафина Янева-Китанова; Снимка: Pixabay
ARTday.bg
