(18 август 1952 г. – 14 септември 2009 г.)
Има нещо, което няма да направя – а именно да преследвам това да остана жив. Ако през цялото време преследваш това да останеш жив, изобщо няма да живееш.
Колкото по-дълъг е животът ти, толкова по-често се срещаш със смъртта.
Как запазваш положителното си отношение, когато според всички статистики вече си мъртъв? Просто отиваш на работа.
Държа сърцето, душата и духа си отворени за чудесата.
Обичам да си мисля, че съм заобиколен от армия ангели, които седят на раменете ми заедно с моя баща.
Опитвам се да млъкна и да оставя ангелите да ми говорят и да казват какво трябва да направя.
Това, което прави една любовна сцена страстна, не е да видиш самия акт. Това е да видиш страстта, нуждата, желанието, грижата, страха…
Ако напусна тази земя, искам да знам, че я напускам, оставяйки нещо след себе си, нещо смислено и стойностно.
Моята работа е моето наследство.
Има нещо в танца… Нещо първично, което е заложено у всеки един от нас.
Когато като куче преследваш това, което обичаш, и продължаваш да се развиваш, талантът ти ще намери начин да се прояви.
Никога не съм бягал от предизвикателствата.
Победата за мен е да не се предаваш, да поемеш всяка топка, която съдбата хвърля към теб. И да продължиш.
ARTday.bg
){kind=link}