Днес е един от четирите дни в годината, в който извършваме поклонение. На 14 септември почитаме Въздвижение на Светия кръст Господен. Денят и нощта се кръстосват, защото се изравняват. Наричаме празника Кръстовден.
Началото на гроздобера. Краят на лятото. Идва есента.
Чрез кръста болните търсят Божията милост. Вярваме, че кръстът побеждава всяко зло. Разпятието е жертвеният знак за нашето спасение. Да се очистим от лошите мисли също е част от тихите ни молитви, в които отново сякаш за малко припознаваме добротата. Раждаме се добри, но забравяме, че можем да живеем благородно. Допускаме грешки, но никога не е късно да се поучим от тях. Нараняваме хора, но никога не е късно да се покаем. Греховете са простими, ако ги признаем пред самите себе си.
Слънцето се завръща към зимата, а ние се завръщаме към делата си, към помислите си и към думите, които сме изрекли в състояние на ярост и гняв. Тях също трябва да имаме предвид, когато отправяме молитви, вдигнали глави към все още синьото небе. И не е достатъчно да искаме. За да получим, трябва да дадем. Добротата в нас никога няма да свърши.
Който мисли само за себе си, не може да бъде истински щастлив.
Кръстовден е! Милост и здраве за всички!
Добромир Банев
Снимка: Валентин Иванов-sValio
ARTday.bg
