Звездата на руското кино от първо лице
Людмила Марковна Гурченко е родена преди 86 години (12 ноември 1935 – 30 март 2011). Има над 80 роли на екрана, играла е на сцената, пяла е без насита… Написа и мемоарни бестселъри: “Моето възрастно детство”, “Аплодисменти”, „Люся, стоп!”, където с остроумно хладнокръвие разголи интимния си свят. Експериментира до последно – през 2009 дебютира като кинорежисьор в “Пъстър здрач”.
Актрисата споделя:
„В някои моменти при жените главата е напълно изключена. И тогава действията се диктуват от друга част на тялото.“
„Миналото, колкото и да се отдалечава, живее вътре в нас.“
„Мисля, че можем да учим другите не с лекции, а само със собствения си пример.“
„Думата „щастие“ прилича на „сега“ и поради това не може да е нещо постоянно.“
„Трябва да бъдеш талантлив, умен и най-важното, финансово независим, за да се занимаваш с това, което искаш.“
„Самоконтролът като цяло е едно от най-важните качества за хората.“
„Женският организъм не е хармоника: напълнявам – отслабвам, напълнявам – отслабвам … Трябва самоконтрол. Аз все още влизам в дрехите, с които се снимах в „Карнавална нощ.“
„Ако те ласкаят – значи се готвят за удар.“
„Любовта ми винаги е била една – голяма, искрена, чувствена, предана … само обектите се променяха.“
„Ако искаш да оцелееш, трябва умееш да търпиш.“
„Както се облечеш, такова впечатление ще направиш. Видът е нещо много важно“.
„Най-добрият живот е когато живееш и се надяваш.“
ARTday.bg
