Добромир Банев след трагичните събития, белязали в черно 24 ноември – Ден на национален траур
Трудно се преглъщат двете човешки трагедии, довели до смъртта на над 50 души само за денонощие. Всички те изгоряха по-бързо от факли в един лумнал старчески дом и в един опожарен автобус. Над 50 човешки съдби ни накараха за пореден път да осъзнаем колко крехък е животът, колко преходен е той.
Независимо от причините, скръбта е изместена от чувство за ужас. Сякаш България наистина се е превърнала в място, опасно за живеене. Сякаш наистина тук безвремието се е настанило удобно на географска ширина, престанала да бъде интересна за мнозина по белия свят. Като в абсурдна пиеса, като че ли свикнахме да живеем с болката, с мизерията и с апатията към онова, което не засяга пряко измамния ни комфорт.
Сутринта по телевизията чух специалист от социалната сфера да нарича спасените от огъня в с. Рояк хора „лица“. Повтори го няколко пъти. И макар конотацията да не е приятна, всъщност има нещо вярно в начина, по който обозначи оживелите от трагедията в старческия дом и оцелелите от пътния инцидент. Защото техните лица никога повече няма да бъдат същите – някои ще са остарели мигновено, а очите на други до края ще останат изпълнени с тъга. Този ужас е неописуем и няма как да бъде забравен от тях.
Черен е 24 ноември. Занапред днешният ден винаги ще бъде такъв – във всеки календар, през всяка от идните години. Ще ни напомня, че всички сме тленни, но че човечността никога няма да умре.
Бог да прости загиналите, а за живите – милост!
Добромир Банев
Снимка: Ивелина Чолакова
ARTday.bg
