Мария Калас: Да служиш на изкуството е тежък труд – и в началото, и в средата, и в края

МАРИЯ КАЛАС е родена на 2 декември 1923 г. в Ню Йорк. Най-прочутото сопрано учи оперно пеене в Гърция и дебютира в Ла Скала през 1951 г. Репертоарът й включва „бел канто“ оперите на Доницети, Белини, Росини, Верди, Пучини и Вагнер. Музикалният й и драматичен талант й спечелва името La Divina. Калас има дългогодишна връзка с милиардера Аристотел Онасис, на когото ражда дете, което умира. Самата тя си отива от рядко заболяване на 16 септември 1977 г., само на 53 години.

Мария Калас от първо лице:

„Само когато пея, чувствам, че ме обичат.“

„Ние, певците, сме главният инструмент на оркестъра.“

„По какво се различават добрият и великият учител? Добрият учител развива способностите на ученика до предела му. Великият учител веднага вижда този предел.“

„Или се раждаш артист, или не. И оставаш артист даже ако огънят в гласа ти изчезне. Да си артист е завинаги.“

„Да служиш на изкуството е тежък труд – и в началото, и в средата, и в края.“

„На сцената не пях така добре, както във въображението си.“

„Когато искаш да намериш жест, когато търсиш как да играеш на сцената, трябва само едно – да се вслушаш в музиката. Композиторът вече се е погрижил за това.“

„Защо трябва да се срамувам, че на концерт получавам повече, отколкото президентът Айзенхауер за цял месец? За бога – нека и той да пее!“

„Нямам съперници. Когато другите певици започнат да пеят и да играят на сцената като мен и да изпълняват целия ми репертоар, тогава ще станат мои съперници.“

„Когато остана без врагове, ще разбера, че вече не струвам нищо.“

ARTday.bg