Сатирата осмива днешното общество, заплашено да изчезне като динозаврите заради комета
Живеем в условията на диктатура на смеха. Тезата, която френският писател Фредерик Бегбеде разгръща с разочарование в последната си книга, озаглавена (условно) у нас „Човекът, който плаче от смях“, получава филмово отражение в „Не поглеждай нагоре“ на Адам МакКей. Филмът направи премиерата си в стрийминг гиганта „Нетфликс“, като счупи рекорд за най-много гледания в рамките на седмица – 152,29 млн. часа потребителите са прекарали в изучаване на сценария на заглавието.
В „Не поглеждай нагоре“ режисьорът прави цялостна дисекция на американското съвременно общество. Филмът осмива нежеланието на човека да приеме трагедията като такава. Подобно на разсъжденията на Бегбеде, МакКей също ни показва, че съвременните хора са свикнали да консумират развлечение. И това е един от големите им недостатъци. Този факт е и причината журналистите от новинарската емисия в „Не поглеждай нагоре“ да отправят поздравления към астрономката, открила, че огромна комета заплашва да разруши цялата планета. Водещите – Кейт Бланшет и Тайлър Пери, го казват в прав текст. Зрителите искат да се забавляват, а не да слушат за апокалипсиса.
Историята в „Не поглеждай нагоре“ стартира с младата учена Кейт (Дженифъл Лорънс), която открива грандиозната комета, която впоследствие получава името й. Ентусиазмът около наблюдението й обаче бързо изчезва, след като професорът й (Леонардо ди Каприо) изчислява, че небесното тяло ще се разбие в Земята след 6 месеца и половина и човечеството ще изчезне подобно на динозаврите. Двамата се опитват да подадат сигнал на тревога към Белия дом. Президентът (Мерил Стрийп) обаче се вълнува много повече от публичния си имидж, скандал във Върховния съд и цигарите отколкото от катастрофалните прогнози.
След премиерата на „Не поглеждай нагоре“ мнозина свързаха сюжета с посланията около климатичните промени. Причина за това несъмнено е и участието на Ди Каприо, който е прочут активист по темата и за пореден път потвърждава, че (почти) няма филм, в който идеята за природата да не присъства под една или друга форма. Филмът на МакКей обаче ни препраща и към друга наша реалност – пандемията от COVID-19, която – подобно на кометата – се превръща в проблем, за който научните доказателства остават като глас в пустиня на фона разнородните конспиративни теории. Така, множество Фейсбук експерти се изказват и за небесното тяло. Някои смятат, че кометата не съществува, други – че тя всъщност ще доведе до положителен ефект. Дори когато тя може да се наблюдава с просто око в небето част от върлите политически симпатизанти на президента отричат очевидното. И така измислят слогана „Не поглеждай нагоре“.
Сред несъмнените качества на филма е и актьорският състав, който включва още Джона Хил, Роб Морган, Тимъти Шаламе, Ариана Гранде (създаваща хит на гърба на апокалипсиса – б.а.), Мелани Лински и др. Ди Каприо прави впечатляващ образ под очилата на нервния учен, провъзгласен за секс символ. А Мерил Стрийп отново е безапелационна, като сатирата се заиграва и със сексапила на 72-годишната носителка на „Оскар“.
Впечатляващ и парадоксален се оказва актьорският състав. Причината – макар да е наистина страхотен, то точно с него Адам МакКей доказва, че посланието му би достигнало по-трудно до публиката без наличието на цял небосвод от звезди. Иначе казано, режисьорът всъщност използва похвата, който самият той осмива, за да все пак да провокира поне част от своята аудитория да погледне нагоре.
Източник: Монитор
ARTday.bg
