Добромир Банев на 55: Поезията винаги ще предизвиква усмивки и аплодисменти

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Днес Добромир Банев навършва 55. Поетът, в чиито стихове се припознават мнозина, е роден на 30.01.1969 г. в гр. Ловеч. Завършил е право в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Творческата му биография включва много издадени книги с поезия и проза, както и текстове за песни. Най-новата му книга „Всички дни ще се казват неделя“ имаше официална премиера преди два месеца и в момента е една от най-продаваните в българските книжарници.

„Всички дни ще се казват неделя“ – премиера; снимка: Ивелина Чолакова

Добромир Банев от първо лице:

„Ние не можем да съществуваме без любов, тя е основната движеща сила на всичко. Изумително е колко млади хора четат любовна поезия във време, когато всевъзможни устройства в голяма степен определят живота ни. Животът сам по себе си е поезия, само по себе си е любов, затова поезията винаги ще предизвиква усмивки и аплодисменти.“

„Едни живеят, други съществуват. Това, което ни отличава един от друг, е изборът. Всеки от нас избира колко жив иска да бъде.“

„Не бива да бъдем завистливи и злобни. Хората не разбират, че именно злобата и завистта са причина за неуспеха, за нещастието, за леността, на която се обричат сами. Не бива да бъдем лоши един към друг, защото по природа ние всички до един сме свързани. Не бива да таим чувствата си към някого, те са за споделяне. Не бива да се страхуваме – най-вече от себе си и от това как другите ще ни приемат.“

„Компромисът не може да върне нищо, което си отива.“

„Любовта изключва високомерието. Тя е в непрекъснат скандал с егото на другия, защото не търпи ограничения.“

Три стихотворения от Добромир Банев:

***

Обичам, както никога преди.

Как бързо остаряхме, сам не зная…

Животът е така непредвидим –

възторжен миг в сърцето на безкрая.

 

Дочувам думи, казани след мен.

Празнувам детството, сънувам радост.

За всеки има път определен.

Какво не бих сменил за още младост!

 

Не се приема кротко старостта.

Обичаме, разлюбваме, копнеем…

Аз още съм дете на любовта –

живея  и умирам бавно.

С нея.

***

Те са влюбени, още зелени,

не познават уюта отсреща.

Нямат точна представа за време

и вечерят щастливо на свещи.

В тази своя младежка невинност

съществуват спокойно и леко.

Любовта им е важна причина

занапред да си бъдем утеха.

Невъзможното не съществува.

Споделеното е сладко нещо –

аз пред целия свят те целувам.

Младостта

ръкопляска отсреща.

***

Не повярвахме в никаква тайна.

Осъзнахме отдавна, че с дните

на света няма нищо случайно

и че всичко е вече открито.

 

Няма нужда от хиляди думи

за любови и дълги раздели…

Ако още веднъж се целунем,

всички дни ще се казват

неделя.

Снимка: Валентин Иванов

ARTDAY.BG

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Лъжата като привилегия

"Аз обичам когато лъжат! Лъжата е единствената привилегия на човека пред всички организми. Лъжеш ли, до истината ще стигнеш! Затова съм и човек -...

В Международния ден на писателите: 20 цитата от книги, посветени на любовта

Днес отбелязваме Международния ден на писателите. Това са хората, които в пълна степен осмислят живота ни, защото възпитават и разума, и чувствата. А любовта...

Честит празник, България!

Днес отбелязваме Националния празник на България. Навършват се 146 години от Освобождението на страната ни от османско владичество. На 3 март през 1878 г. е...

Любов необяснима – стихотворение от Недялко Йорданов

ЛЮБОВ НЕОБЯСНИМА от Недялко Йорданов Любов необяснима, любов невероятна, не пухкава и зрима, не топла и приятна, не лека и минутна,от щастие обзета край печката уютна до плюшени пердета. Любов...

Петко БОЧАРОВ: България в цялата си история е страдала от идиоти

Петко Бочаров бе най-възрастният действащ журналист в България. Той самият се определяше като човека, преживял три Българии. Роден е на 19 февруари 1919 година в...