Поетът, в чиито стихове се припознават мнозина, е роден на 30.01.1969 г. в гр. Ловеч. Завършил е право в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Творческата му биография включва много издадени книги с поезия и проза, както и текстове за песни. Само преди няколко дни Издателска къща „Персей“ обяви, че преиздава първата му поетична книга – „В понеделник ще е късно“. Тя излиза допълнена със специално послание от автора към читателите и ще бъде представена на 11.02.2025 г. от 18.30 часа в Националната библиотека. Събитието е под надслов „Любовта е всичко“ и обещава да е истински празник, защото включва премиерите на още две книги с логото на „Персей“ – ново и допълнено издание на „Шест етажа без асансьор“ от Маргарита Петкова и автобиографичната „Ангел в нощта“ на Пламен Тотев. Очаквайте подробности.
Добромир Банев от първо лице:
„Ние не можем да съществуваме без любов, тя е основната движеща сила на всичко. Изумително е колко млади хора четат любовна поезия във време, когато всевъзможни устройства в голяма степен определят живота ни. Животът сам по себе си е поезия, само по себе си е любов, затова поезията винаги ще предизвиква усмивки и аплодисменти.“
„Едни живеят, други съществуват. Това, което ни отличава един от друг, е изборът. Всеки от нас избира колко жив иска да бъде.“
„Не бива да бъдем завистливи и злобни. Хората не разбират, че именно злобата и завистта са причина за неуспеха, за нещастието, за леността, на която се обричат сами. Не бива да бъдем лоши един към друг, защото по природа ние всички до един сме свързани. Не бива да таим чувствата си към някого, те са за споделяне. Не бива да се страхуваме – най-вече от себе си и от това как другите ще ни приемат.“
„Компромисът не може да върне нищо, което си отива.“
„Любовта изключва високомерието. Тя е в непрекъснат скандал с егото на другия, защото не търпи ограничения.“
В ПОНЕДЕЛНИК ЩЕ Е КЪСНО
от Добромир Банев
Ах, колко мъка има по света.
Едни се раждат, други се разделят,
а трети са на прага на смъртта,
сбогуват се с последната неделя.
Децата като люляци цъфтят,
а люляците бързо прецъфтяват…
По път поемат, стигат кръстопът,
целуват, мразят, после съжаляват.
И в този непрестанен кръговрат
все не преставаме да бъдем лоши.
Делим се с брадви, както брата с брат,
а чувствата изхвърляме във кошчето.
Едни се любят, повечето не.
Неделята е истински коварна,
пред нея всички сме на колене –
от прашна София до синя Варна.
Преди да цъфне люлякът, преди
ръка невинна цвят да си откъсне,
моли се! Яж! Обичай! Не съди!
Защото в понеделник ще е късно.
Снимка: Валентин Иванов
ARTDAY.BG
