Татяна Лолова: По-страшно е да те премълчават

Html code here! Even shortcodes! Replace this with your code and that's it.

Споделете, харесайте, последвайте ни:

Когато си отиде обичан човек, животът придобива нов смисъл. Когато си отиде талант, част от живота опустява завинаги.

Татяна Лолова е родена на 10 февруари 1934г. в София. Майка ѝ е от руско-украински произход, а баща ѝ Желязко Лолов е счетоводител, но неговият братовчед съименник е известен театрален актьор в Пловдив. Татяна Лолова завършва актьорско майсторство през 1955 г. в класа на професор Стефан Сърчаджиев. Следва заедно с Ицхак Финци, Григор Вачков, Никола Анастасов и други забележителни актьори. През 1955 – 1956г. играе в Драматичен театър „Сава Огнянов“ в Русе. През 1957г. става първата актриса, официално назначена в новоформираната трупа на Сатиричния театър, където играе до 1976г. От 1977 – 1989г. е в театър „София“. И отново в Сатиричния театър (от 1989). Играе и на сцената на Театър 199, където отбеляза 10 години на хитовия моноспектакъл „DUENDE“ по текстове на Румяна Апостолова, Лорка и др., режисьор Съни Сънински – в историята са записани над 300 изиграни представления в България и чужбина. Пак там играе в постановките: “Старомодна комедия” от Алесей Арбузов и “Нищо не помня” от Артър Милър.

Тя е ярко характерна актриса с широк диапазон на комедийно-сатиричното изображение – от фарса и буфонадата до гротеската и сатирата. Въпреки хиперболата и иронията, използвани от нея при изграждането на образите, те са правдиви и въздействащи.

Член на СБФД (1987).

Написала е автобиографичната книга „1/2 живот“.

Носител е на наградите: Заслужил артист (1972); Народен артист (1986); Орден „Кирил и Методий“ – III степен (1963); „Награда на Съюз на артистите в България за женска роля“ за (Лиди Василевна) в постановката „Старомодна комедия“ (1977); „Награда на Съюз на артистите в България за женска роля“ за (Уини) в постановката „Щастливи дни“ (1992); „Аскеер за женска роля“ за (Уини) в постановката „Щастливи дни“ (1992); „III награда за актьорско майсторство“ на I национален преглед на камерните театрални постановки (Враца, 1977); Наградата за женска роля за ролята на (Ангелина) в филма Авантюра на фестивала Златната ракла (1992); Орден „Стара планина“.

Татяна Лолова от първо лице:

Казват, че българският народ бил намръщен – за мен той е усмихнат. Аз виждам как вървят насреща, в далечината ми се струват някак мрачни, но колкото повече ги приближавам, толкова повече виждам, че са усмихнати.

Приемам, че всички хора ми мислят доброто. Така никога не се стеснявам от тях.

Като ми каже някой, че не ме обича, аз не му вярвам.

Свикнала съм да давам. А когато даваш – не остаряваш.

Помня, че от 3-годишна искам да стана актриса. И станах, благодарение на много стечения на обстоятелствата, на обичта и грижата на много хора, на тяхното можене, имане, на силата да се раздават. Чувала съм някои да казват: „К‘вото съм направила, сама съм си го направила!“. На тези хора им викам: „Блазе ти“. Аз каквото съм направила, всичко е благодарение на хора, готови помогнат на някой, у когото намират, че има нещо – нещо, което може да даде плод. Много рано останах без баща. Майка ми също си отиде млада, но толкова много хора са се грижели бащински и майчински за мене, че съм щастлив човек.

Колкото и да ме огорчават критиците, няма да ме сломят. Колкото и да ме хвалят, няма да им повярвам. По-страшно е да те премълчават.

Без пари нищо не може – нито младост, нито красота, нито настроение. Човек трябва да си поддържа фасона, а това струва средства. Парите са свобода, но ги няма тук.

Не съм звезда, аз съм слънце.

По-голям рай от България няма, а пък трудно се живее в него. Значи не се знае дали в горния рай се живее по-добре от нашия.

Разсмивали са майка ми, докато ме е раждала, за да облекчават болките й. Дали от тогава се е заселило това смешно нещо в мен, с което се боря цял живот, тъй като генът ми е драматичен, не знам.

Има едни, дето им дай да страдат. И като страдат, и като си ги разказват, изпитват неистово удоволствие. Аз пък искам да мога да не говоря никога за нещастия. Животът е тежък, но кратък – да го живеем с усмивка. Имам нужда от обичта на хората и когато мога, без да се замислям да им я давам…Не можеш сам да седиш и да се обичаш. Обичат се две насрещни същества.

Всички казват, че зад един успял мъж, стои една силна жена. Когато имам успехи, зад мен стои моят силен, добър, прекрасен, пълен с хубави качества мъж. На всичкото отгоре красив и младолик. Дори не съм мечтала за такъв!

Снимка: Агенция Монитор

ARTday.bg

spot_imgspot_img

ПОСЛЕДНО

Не се съмнявай, за да бъдеш обичан

„Любовта е онази космическа сила в света, която може да тонизира човешкия организъм. Любовта, даже в своето низше проявление, е сила, която хармонизира всички...

Чуйте общата песен, записана от синовете на Джон Ленън и Пол Маккартни (аудио)

Синовете на Пол Маккартни и Джон Ленън издават съвместен сингъл за пръв път, предаде Си Ен Ен. Записаната от тях песен е озаглавена Primrose...

Ерве Базен: Добро сърце не винаги означава и здрав разум

Ерве Базен е френски писател, участник в Съпротивата, борец за мир. В творчеството си критикува буржоазната действителност,а през 1979 г. е отличен с Ленинска...

Виктор Божинов: Българското киното бива унищожено заради суета, алчност и егоцентризъм

Днес разговарях с филмови разпространители и собственици на киносалони... Според тях, излизането на поредица от аматьорски, частни български игрални филми с изключително ниско качество,...

Светът преживява нов тежък епизод на избелване на коралите

Светът понастоящем преживява тежък епизод на избелване на коралите за втори път в рамките на десет години, като някои части от Големия бариерен риф...